Среброто е от изключително значение за формирането на демокрацията, твърдят учени
(снимка: CC0 Public Domain)
Ролята, която скъпоценният метал сребро има още от древността, предлага поглед към възхода и падението на миналите цивилизации, установиха учени в рамките на изследвания, финансирани от Европейския съюз.
от Гарет Уилмър
Викингите, традиционно описвани като примитивни брадати войни, са били любители на някои от скъпоценните неща в живота. Стотици заровени сребърни съкровища в Европа свидетелстват за привлекателността му за викингите, когато са живели преди повече от 1000 години.
„Те несъмнено са обичали този метал“, казва д-р Джейн Кършоу, археолог към Университета в Оксфорд, Обединеното кралство. „Това са едни от малкото материални предмети, които са оцелели от тази епоха“.
Богата история
Среброто вече е било считано за скъпоценен метал, когато около 750 г. от н.е. в Скандинавия започва 300-годишната епоха на викингите. То било ценено повече от златото в древен Египет още през четвъртото хилядолетие пр.н.е. и било използвано в монети от лидийците, жители на западна Мала Азия, през 6-ти век пр.н.е.
Погледът върху миналото на среброто през епохите предлага възможност да се вникне в движенията и развитието на древните цивилизации, както и в произхода на парите. Благодарение на него дори започват да се променят някои дългогодишни възгледи за миналите народи.
Като ръководител на изследователски проект, който получава финансиране от ЕС, за да оцени ролята на среброто в живота на викингите, Кършоу поставя под въпрос традиционното им изобразяване само като страховити нашественици в Западна Европа.
Тя твърди, че викингите са били силно повлияни от Златната ера на исляма, която започва също през 8-ми век от н.е.
„Не намерихме много доказателства за това, че викингите са се сдобивали с плячка чрез жестоки набези в Запада“, казва Кършоу. „Вместо това търсенето на ислямско сребро било огромна движеща сила на епохата на викингите.“
Нейният изследователски проект, наречен SILVER, стартира през март 2019 и трябва да продължи до 2024 г. В него участва и д-р Стефан Меркел, специалист по науките за земята към Свободния университет в Амстердам, Нидерландия, и Яни Орависярви, специалист по нумизматика към Университета на Оулу, Финландия.
„Културни хамелеони“
Тримата изследователи анализират металните микропримеси, включително и олово, намиращи се в сребърни монети, събрани от музеи, като използват лазери за изследване на микропроби.
Изследването на различни варианти — или изотопи — на оловото помага да се хвърли светлина върху изходните руди и с това — да се предостави нова информация за произхода на Епохата на викингите.
Общоприетото мнение е, че епохата на викингите започва с атака през 793 г. от н.е. на остров Линдисфарн край североизточното крайбрежие на Англия и че те развиват търговски връзки с ислямските халифати едва през 10-ти век.
Голяма част от ислямското сребро обаче, намерено в съкровищата, обхванати от проучванията на Кършоу, показва, че е възможно викингите да са се насочили на изток много по-рано — от около 750 г. от н.е. След това те прокарват обширни глобални търговски маршрути, насочени на изток и на юг, докато разширяват присъствието си в Западна Европа.
„Тези търговски мрежи се простират от Северна Африка до Багдад, през Каспийско море, нагоре през Украйна и Русия до Балтийско море и Скандинавия“, казва Кършоу. „Това е огромна дъга от сребро, течащо в едната посока, докато стоки и хора се придвижват в обратната, още в 9-ти век“.
Според нея тази информация разкрива и това, че викингите са били „културни хамелеони“.
Освен че предлага оригинален поглед върху източната експанзия на викингите, Кършоу иска проучванията на екипа ѝ да предоставят информация за други изследвания на историята на цивилизациите.
„Надявам се, че това ще накара хората да преоценят ранните етапи на викингските набези в Европа“, казва тя. „Надявам се също така, че хората ще приемат методите ни и ще ги приложат в своите области на изследване.“
Парите имат значение
Точно това изследва друг финансиран от ЕС проект.
Наречен също SILVER, той поглежда още по-назад, към древните империи в Средиземноморския басейн, в това число Гърция, Персия и Рим, за да хвърли светлина върху историята на парите и търговията.
Проектът, който по план трябва да приключи през март 2024 г., след шест и половина години работа, се ръководи от професор Франсис Албаред, геохимик към École Normale Supérieure в Лион, Франция.
След като анализира изотопи на оловото и среброто, Албаред твърди, че сеченето на сребърни монети в района на Средиземноморието прокарва пътя за образуването на демокрациите през 5-ти век пр. н.е.
„Смятам, че среброто е от изключително значение за формирането на демокрацията, защото помогнало гласът на хората да бъде чут и разбран“, казва той.
Гласове на наемници
Доказателствата сочат, че империята на Ахеменидите в Персия използвала сребърни монети, за да наема големи армии от гръцки пехотинци като наемни войници, според Албаред.
Той заявява, че след като тези „хоплити“ се завръщат по домовете си с много пари, те образуват амбициозна средна класа, която спомага за разпространението на демокрацията.
Наемниците освен това преразпределят среброто в района на Средиземноморието. Това е единственият начин да се обясни изобилието на метала в държави, в които не се добива сребро, около Егейско море и крайбрежните области на южна Италия, колонизирана от древните гърци, според Албаред.
„Виждате, че среброто е улеснявало обмена на далечни разстояния“, казва той.
Екипът му освен това установява, че зоните на добив на сребро в античността били по-широкоразпространени, отколкото се е смятало преди това. Междувременно, до 480 г. пр.не.е., сребърните рудници в Лаврион близо до Атина спомогнали за установяването на водещата мощ на съвременната столица на Гърция, като допринесли за ролята ѝ като паричен център на източното Средиземноморие.
Поуките от миналото за настоящето
Изследователите намират начин да проследят произхода на метала, като използват сребърни изотопи в допълнение към оловните.
Това първоначално било трудно начинание, тъй като съотношенията на сребърните изотопи в монетите се различавали твърде малко, за да се разграничат рудниците, от които произхождат.
Но когато екипът на Албаред вместо това изследвал руди преди превръщането им в монети, той установил много по-големи разлики. Това дало възможност на изследователите да изключат конкретни рудници като източник на сребро.
„Оловните изотопи показват потенциалните източници на сребро, а сребърните — от къде не може да произхождат“, казва Албаред. „Като се сравнят двете, придобивате по-добра идея за това кои са възможните източници“.
Освен Лаврион, възможните източници включват района на Халкидики в северна Гърция и островите Тасос, Сифнос и Евия.
Екипът му също така придобива представа за причините, поради които хората започват да секат монети. Според него благодарение на това, че са устойчиви на разлагане, относително леки и не толкова ценни като златните, сребърните монети са били изключително важни за ускоряване на сделките.
„Сеченето на монети подобрява това, което хората наричат скорост на паричното обращение, и ги освобождава от тиранията на теглото“, казва Албаред. „По време на кризи, като войната, това е изключително важно“.
Той счита, че миналото може да предложи уроци за съвременните общества, като цитира неразривните връзки между паричните и търговските системи. Например гърците се обърнали към Египет за пшеница срещу сребро, когато почвите им започнали да деградират.
Албаред вижда още една връзка между миналото и настоящето — продължаващите социални неравенства и дестабилизиращото им въздействие.
„Трябва да изучаваме бедите на древните общества и социалните изводи, до които достигат, за да извличаме поуки“, казва той.
Изследванията в тази статия са финансирани от ЕС чрез Европейския научноизследователски съвет (ЕНС). Възгледите на интервюираните лица не отразяват непременно позицията на Европейската комисия. Статията е публикувана за пръв път в Horizon, списанието за изследвания и иновации на ЕС.