Топ-мениджъри и служители имат различни виждания относно ползите от навлизането на генеративните AI (снимка: CC0 Public Domain)
Нараства загрижеността сред офис- и ИТ служителите относно навлизането на изкуствения разум в ежедневната работа на хората. Около 36% от служителите са дълбоко притеснени, че генеративните инструменти с изкуствен интелект (AI) ще ги заменят на работните им места. Явлението, наричано „AI тревожност“, е все по-разпространено сред обществото и работната сила, според ново проучване.
Докато по-голямата част от офис-служителите вярват, че генеративният AI ще бъде от полза за техните работодатели, а не за отделния служител, ИТ служителите споделят по-високо ниво на тревожност. Сред тях 36% се страхуват от загуба на работа си в полза на AI инструментите през следващите пет години. Цифрата е със 17% по-висока от тази, наблюдавана сред офис-служителите, според изследването на Ivanti.
Близо половината (48%) от офис-служителите са на мнение, че AI ще бъде от полза за работодателите. Но в същото време само 8% смятат, че алгоритмите ще допринесат с добро за отделния служител. Само 10% от работещите в сферата на знанието очакват AI да доведе до „голямо подобрение“ на производителността.
Интересното е, че има значителна разлика между убежденията на ръководителите и ИТ специалистите. Докато 60% от шефовете смятат, че AI ще повиши производителността на служителите, подобно виждане е налице сред по-малко от половината (47%) от ИТ работниците. Това разминаване в гледищата разкрива липса на съгласуваност относно начина, по който изкуственият разум ще промени работното място.
Междувременно лидерите на компании в същото проучване съобщават, че основните ползи от AI включват автоматизация на обикновените, рутинни задачи (62%) и подобряване на производителността на служителите (60%). Това говори за значително несъответствие в гледните точки между ръководството и работната сила. Д-р Шринивас Мукамала, главен продуктов директор в Ivanti, заяви, че сред служителите е налице ясно изразено разделение по въпроса какво означава AI за тяхната кариера.
Мукамала подчертава, че прокламирането на ползите от AI не е достатъчно – организациите трябва да формулират ясна комуникационна стратегия за това как AI ще влияе върху бъдещето на служителите, производителността и кариерния напредък. „Без подкрепата на служителите и без надзор над генеративните AI, компаниите ще бъдат бавни в оползотворяването на алгоритмите. Те могат да се сблъскат с непредвидени последици, ако го няма необходимото човешко наблюдение“.
Мукамала, който преди това е бил съветник на Конгреса на САЩ относно AI, препоръчва на организациите да обмислят внимателно наблюдение на въздействието на изкуствения интелект чрез специална вътрешна работна група. Нейна задача следва да е да проектира „строг етичен кодекс за AI“, превръщайки изкуствения разум в основна част от инициативите за КСО, въвеждане на етични програми за AI и разработване на стабилна програма за развитие на талантите, специфична за изкуствения разум.
Крайно необходимо е да се идентифицират онези роли в организацията, които са силно повлияни от генеративния AI, и да се анкетират тези хора, за да се разбере желанието им да усвояват нови умения и да им се предложи избор за обучение и кариерен напредък. „Всички организации трябва да гарантират сигурността, безопасността и поверителността на данните, които се събират и подават в AI системите“, продължава д-р Мукамала.
„Освен защитата на данните срещу злоупотреба, злонамерено използване на AI за заплахи, издигането на необходимите предпазни мерки срещу изкривяванията на AI, изкривяването на данните, моделите или алгоритмичните изкривявания и човешките изкривявания са не по-малко важни. Съществено е да се установи глобално доверие с проактивна сигурност и устойчивост на AI системите“.