Въвеждането на ограничения за вноса на фотоволтаични панели от Азия само би попречило на напредъка, който в момента се постига в цяла Европа, казват анализатори (снимка: CC0 Public Domain)
От няколко години в Европа се говори за въвеждане на специални мерки за защита на фотоволтаичния сектор. Причината изглежда е в конкуренцията на евтините соларни панели от Китай. Но повечето анализатори са на мнение, че подобна защита не е добра идея.
Европа се стреми да запази инерцията си в разгръщането на нови мощности за производство на енергия от възобновяеми източници, но в този процес се оказва трудно развитието на местни вериги за стойност. Азия категорично доминира на пазара, когато става въпрос за слънчеви панели.
Лобисткатата група „Европейски съвет за производство на слънчева енергия“ подчертава, че Европейският съюз е „наводнен“ с излишък от фотоволтаични панели – някои говорят за около 70 GW до 85 GW непродадени запаси. На този фон европейските производители на слънчева енергия трудно могат да достигнат рентабилност.
Прагматизъм
От съществено значение е да се развие локалната верига за доставки. Но анализаторите казват, че трябва да сме реалисти по отношение на тази цел. Вносът на Европейския съюз от Китай надхвърля 80% от продуктите в определени „ранни“ сегменти от веригата за доставка на слънчева енергия, включително производство на редкоземни елементи и полисилиций, според Международната агенция по енергетика.
Ако ще налагаме ограничения, трябва да сме прагматични по отношение на промените, необходими за намаляване на зависимостта ни от вноса – и това включва дългосрочна визия за пазара заедно с действащи краткосрочни планове.
Фактът, че в света на соларния бизнес има известна „специализация“, дава отправна точка за разговори по темата. Китай може да доминира на пазара, когато става въпрос за слънчеви панели, но от друга страна производството на инвертори – „интелигентната“ част от всеки соларен проект – е доста равномерно разпределено между Азия, Съединените щати и Европа.
При това положение фактът, че някой произвежда евтини слънчеви панели, може да се разглежда положително, казват анализаторите. Международната търговия разчита на всеки, който се е специализирал в това, което прави най-добре (или сравнително добре) и разменя стоките си на принципа на взаимна изгода.
Нестабилност на цените
Подобно сътрудничество и стремежът към енергийна устойчивост в ЕС не се изключват взаимно. Последните войни и кризи разстроиха европейската слънчева енергийна индустрия и причиниха сериозен недостиг на инфраструктура за чиста енергия и производствен капацитет.
Нестабилността на пазара създаде необичайни колебания в цените на панелите, инверторите и батериите. Те бързо обърнаха печалбите от разходите, постигнати през предходните години.
В такъв контекст наличието на стимули за укрепване на местните вериги за стойност очевидно може да бъде разумно за изграждане на алтернативи с течение на времето. Това е критичен момент. Тези вериги на стойността трябва да включват суровини, рафиниране и производство. Целта е да се поддържа европейско ноу-хау, да се осигурят по-кратки маршрути за доставка и да се намали зависимостта от шепа доставчици.
Трудността се състои в разработването на европейска верига за PV доставки, без да се навреди на внедряването на фотоволтаични системи в краткосрочен план. Подобен акт изисква много фино балансиране. Трябва да се създаде система „с две ленти“: едната подкрепяща свободната глобална конкуренция, за да благоприятства бързото разгръщане, а другата – да създаде бонус за устойчивост, който би бил от полза за потребителите, които купуват произведеното в Европа слънчево и акумулаторно оборудване.
Приоритети
Междувременно приоритет за слънчевата индустрия надолу по веригата трябва да бъде повишаване на ефективността и намаляването на разходите. Според последните пазарни данни на Otovo от януари 2024 г,. общата цена на система в Германия е с 16% по-висока от тази в Холандия и с 54% над цената в Полша. PV система в Обединеното кралство струва два пъти повече от тази в Полша и с 60% повече от тази, инсталирана в Швеция.
Подобна неравностойност представлява натоварване за потребителите. Освен това разходите за труд за соларни инсталации също са доста неравностойни – понякога разликата е двойна. Тук трябва да се търси подобрение, смятат анализаторите.
За да защити своите планове за създаване на европейска верига за доставки на слънчева енергия, като същевременно запази пазарната инерция в краткосрочен план, Европейският съюз трябва да приеме стратегия, която балансира непосредствените нужди с бъдещите цели. Конкуренцията е здравословна и чрез намаляване на сегашното ниво на зависимост на Европа от вноса „можем наистина да прегърнем предизвикателството на конкуренцията като възможност, а не като заплаха“, казват анализаторите.
„Не трябва да избягваме реалността на зависимостта от вноса, а трябва също така да приемем, че в краткосрочен план все още трябва да внасяме, докато изграждаме вътрешния си производствен капацитет“.
Окончателният извод на анализаторите е, че въвеждането на търговски бариери само би попречило на напредъка, който в момента се постига в цяла Европа, и би намалило шансовете на ЕС да изпълни ангажиментите си за чиста енергия.
Какво правим зимата и като няма слънце? Това за което си струва да се замислим са базовите мощности ,не някакво маргинално и неустойчиво производство на енергия с дребнособственически печалби….