Технологията за компютърна виртуализация спестява пространство в центровете за данни, което позволява да се монтират повече сървъри и да се постигне по-голяма ефективност на единица площ, но това е само част от позитивните ефекти. Много съществена полза е спестяването на енергия.
Този положителен резултат идва от няколко посоки. От една страна се намалява енергоконсумацията на центровете за данни заради по-малкия брой физически машини. От друга се намалява и необходимото оборудване за охлаждане и поддръжка на сървърите. Това означава и редуцирани разходи.
Освен енергийната ефективност обаче има редица други спестявания в резултат на виртуализацията, като например възможността за използване на остарелите компютри, които иначе би трябвало да се изхвърлят.
Темата за виртуализацията и зелените ИТ бе обект на обсъждане на кръгла маса “Зелени технологии и виртуализация”, проведена тази сутрин в столичния хотел “Шератон” с участието на специалисти от Gartner, Vmware, Convoy world, Банка ДСК, Microsoft България, Coca-Cola HBC България, UNI Systms, ЗАД “Виктория” и др. Кръглата маса бе организирана от Ай Си Ти Медиа.
Чрез виртуализацията се пести място в центровете за данни, оптимизира се използването на бизнес-софтуер, наличният хардуер се използва максимално ефективно, обобщи Ивайло Костадинов, ИТ мениджър на Convoy World, която произвежда стоки за бита – полиетерна и полиестерна пяна за изработка на попивателни домакински гъби, платки за матраци и мека мебел, бърсалки, кърпи, препарати за почистване и др. Пести се и електроенергия, което е желан ефект за всяка фирма, добави Костадинов.
Чрез виртуализация на настолните работни станции обаче в Convoy World успяват да постигнат нещо повече. Фирмата ефективно използва остарели настолни компютри, които иначе би следвало да са бракувани и изхвърлени. Те зареждат операционната си система и работните приложения през мрежа – от виртуализирания сървър. Никакъв софтуер не инсталиран на самите устройства. Благодарение на този подход устройствата което работят бързо.
На свой ред това позволява премахването на голяма част от механичните компоненти в компютрите – твърди дискове и др. Резултатът е, че машините имат много по-малък риск да се “счупят” или части от тях да дефектират.
На практика по този начин компютрите се използват като т. нар. „тънки клиенти“. Изобщо не е необходимо обаче тънките клиенти да са чисто нови, маркови и скъпи – може да се оползотворят старите PC-та, подчерта ИТ директорът на Convoy World.
Не всичко е толкова лесно и позитивно, колкото изглежда, призна Костадинов. Голям проблем в описания сценарий е намирането на добър специалист, който да поддържа виртуализираната ИТ инфраструктура. Възможен вариант е да се потърси квалифициран външен консултант, но е предизвикателство да се намери правилният партньор с достатъчно знания и опит.
Спестяването на енергия чрез виртуализацията само по себе си е много съществен ефект. Малко хора знаят, че ако 100 евро на месец струва един квадратен метър в център за данни (в т.ч. наем за площ, оборудване и т.н.), то само токът струва 140 евро на месец за всеки квадратен метър, посочи Юрий Генов, началник управление “ИТ операции” в Банка ДСК. Всяко намаляване на тази сума е силно желан ефект за всеки бизнес.
При виртуализацията консумацията на електричество се намалява заради няколко фактора. Самият брой на физическите машини (сървъри) е по-малък. Намалява броят на системите за охлаждана не центъра за данни, което само по себе си също е значително спестяване. Според някои проучвания, 50% от електричеството за центъра за данни се харчи от самите сървъри, над 30% от охладителите системи, а останалото че консумира от допълнителните технологии за поддръжка и администрация.
Пестенето на ток обаче не е единственият мотив за виртуализация, съгласиха се участниците в кръглата маса. Мотив е пестенето на ресурси от всякакъв вид – сървъри, софтуер, охлаждане, налични специалисти, пространство и т.н.
Зеленият ефект от виртуализацията е налице, но за всеки бизнес нейното въвеждането е преди всичко въпрос на икономически ползи, обобщиха анализаторите. Потвърждава се тезата, че не толкова стремежът да опазим планетата и околната среда е движеща сила за прехода към зелените ИТ, колкото възможността за спестяване и постигане на икономически ползи.