Светът има нужда от 6 пъти повече капацитет за съхранение на енергия

Батериите са критични за постигане на климатичните и енергийните цели
(снимка: CC0 Public Domain)

Светът има нужда от шесткратно увеличение на глобалния капацитет за съхранение на енергия, за да може обществото да постигне целите си за възобновяема енергия и устойчивост за 2030 г., обяви МАЕ в първата си оценка на състоянието на световната екосистема от инсталации за съхранение. Според разчета, системите за съхранение на енергия чрез батерии ще представляват 90% от увеличението, а останалите 10% се полагат на помпените водноелектрически системи.

В своя доклад „Батерии и сигурен енергиен преход“ МАЕ описва батериите като критични за постигането на климатичните и енергийните цели, очертани на климатичната конференция COP28 в Дубай. В документа се казва, че растежът на батериите изпреварва почти всички други технологии за чиста енергия през 2023 г. Фактори за развитието са намаляващите разходи, иновациите и политиките, които подкрепят индустрията.

Силен ръст се наблюдава при проектите за мега-батерии – промишлени инсталации в голям мащаб, от комунален клас, минимрежи и слънчеви домашни системи. Те са допринесли за общо 42 GW новодобавен капацитет за съхранение в целия свят, което е увеличение с повече от 130% на годишна база.

Междувременно внедряването на батерии за електрически превозни средства (EV) се е увеличило с 40% през 2023 г. Налице са 14 милиона нови електрически коли, което представлява по-голямата част от батериите, използвани в енергийния сектор.

„Въпреки, че използването на литиево-йонни батерии в милиарди персонални устройства по света продължава, енергийният сектор сега представлява над 90% от годишното търсене на литиево-йонни батерии“, се казва в доклада на МАЕ. „Това е увеличение от 50% ве енергийния сектор спрямо 2016 г., когато общият пазар на литиево-йонни батерии беше 10 пъти по-малък“.

За по-малко от 15 години разходите за батерии са намалели с повече от 90% – един от най-бързите спадове, наблюдавани някога в технологиите за чиста енергия. Въпреки това докладът установява, че разходите трябва да намалеят допълнително, без да се прави компромис с качеството и технологията.

Очакванията са, че по-нататъшните иновации в химията и производството на батериите биха могли да намалят средните глобални разходи за литиево-йонни батерии с още 40% от 2023 до 2030 г. и да изведат на пазара натриево-йонни батерии.

МАЕ казва, че натриево-йонните батерии ще съставляват по-малко от 10% от EV батериите до 2030 г., но те ще заемат нарастващ дял от стационарните акумулаторни батерии, тъй като цената им е с 30% по-ниска от тази на литиево-железно-фосфатните (LFP) батерии.

„Комбинацията от слънчеви фотоволтаици и батерии днес е конкурентна на новите въглищни централи в страни като Индия. И през следващите няколко години тя ще стане по-евтина от новите въглищни централи в Китай и газовата енергия в Съединените щати. Батериите променят играта пред очите ни“, каза изпълнителният директор на МАЕ Фатих Бирол.

В най-амбициозния сценарий общите разходи за батерии във всички сфери на приложение се очаква да се увеличат до 800 милиарда долара до 2030 г., което е почти 400% повече от 2023 г. Това означава удвояване на дела на батериите в общите инвестиции в чиста енергия в рамките на седем години.

Глобалното производство на батерии се е увеличило повече от три пъти през последните три години. Макар че Китай произвежда повечето батерии днес, докладът показва, че 40% от всички обявени планове за производство на нови батерии са в развити икономики като Съединените щати и Европейския съюз.

„Ако всички тези проекти бъдат реализирани, икономиките ще имат почти достатъчно производство, за да посрещнат собствените си нужди до 2030 г. по пътя към нетни нулеви емисии“, се казва в доклада.