В надпреварата за производство на модерни чипове основните играчи ще вложат умопомрачителни суми (снимка: CC0 Public Domain)
Съединените щати ще произвеждат около 28% от най-модерните процесори в света към 2032 година, докато Китай ще се задоволи само с 2%, или поне така прогнозира Асоциацията на полупроводниковата индустрия (SIA) на САЩ.
Цифрите идват от проучване, публикувано този месец, което се фокусира основно върху въздействието на финансирането по закона за чиповете на САЩ и усилията на Китай да постигне независимост в областта на процесорите, отбелязва The Register.
И двете страни се стремят да внедрят усъвършенствано производство на чипове (дефинирани в доклада като по-тънки от 10 нм) на собствената си територия, а SIA прогнозира, че Съединените щати ще бъдат големият победител в надпреварата.
В своя доклад, озаглавен „Нарастваща устойчивост във веригата за доставки на полупроводници”, SIA прогнозира състоянието на пазара през 2032 г. въз основа на международни тенденции и различни източници.
Според търговската асоциация, изглежда, че всичко е в полза на производството на чипове в САЩ, отчасти благодарение на милиардните субсидии по закона за чиповете, с които ще се финансира изграждането на фабрики и други инициативи.
Това финансиране трябва да помогне на Съединените щати да намалят зависимостта си от чуждестранни доставчици на полупроводници и да увеличат собственото си вътрешно производство.
През 2022 г. почти всички усъвършенствани чипове са произведени или в Тайван, или в Южна Корея, на които се падат съответно 69% и 31% от чиповете под 10 нм. През 2032 г. делът на САЩ ще нарасне до 28%, докато този на Китай ще бъде само няколко процента, а очакваните дялове на Европа и Япония са съответно 6% и 5%.
Тайван ще разполага с 47% от капацитета за чипове под 10 нм, което е спад от 69% спрямо 2022 г. Китай, от своя страна, ще увеличи пазарния си дял при 10- до 22-нм чипове от 6% на 19% и ще отбележи лек скок в производството на чипове по 28-нм и по-стари технологии – от 33% на 37%.
Въпреки това, значителният спад в производството на DRAM и NAND памети в Поднебесната империя означава, че общият дял на Китай в полупроводниковата индустрия ще намалее от 24% на 21%, докато САЩ ще увеличи дела си от 10% на 14%.
Разбира се, повечето приложения не изискват авангардни чипове. Хладилникът, колата, захранващите устройства и друга електроника не се нуждаят в момента от процесори под 10 нм. Но до 2032 г. нещата може да са различни .
Прогнозиран капацитет за производство на чипове по държави (източник: SIA)
SIA прогнозира, че Южна Корея ще претърпи драматичен спад в производството на усъвършенствани чипове, като делът ѝ ще се свие от 31% до само 9%. Въпреки това, благодарение на разширяването на производството на DRAM и NAND памети, общият дял на Южна Корея на пазара на полупроводници леко ще се увеличи – от 17% на 19%.
Част от общия спад на Китай несъмнено се дължи на това колко капацитет се очаква да добавят страните и регионите. Докато Китай отбеляза огромно увеличение от 365% на производствения си капацитет от 2012 до 2022 г., в периода до 2032 г. този растеж ще бъде само 86%. Това е под прогнозирания среден за света ръст от 108% и значително зад Европа – 124%, Южна Корея – 129% и САЩ – 203%.
Преминаването от нула до два процента при усъвършенстваните чипове е по-малко от очакваното, особено като се има предвид, че китайските технологични гиганти Huawei и SMIC вече напредват в производството на 7-нм чипове. Докладът на SIA изглежда в съгласие с министъра на търговията на САЩ Джина Раймондо, която заяви миналата година, че Китай не може да произвежда този вид процесори в мащаб.
Теоретичната неспособност на Китай да пробие мащабно при модерните чипове може да се дължи на това колко пари Пекин прогнозира да инжектира в своята полупроводникова индустрия, която според SIA ще възлезе на 156 милиарда долара от днес до 2032 г. Това е почти равно на прогнозираните за Европа $154 милиарда, но далеч от бюджета на Южна Корея от $300 милиарда, $646-те милиарда на САЩ и $716-те милиарда на Тайван.
Дори ако Китай харчеше повече пари за своята индустрия за производство на чипове, той има проблеми с придобиването на инструменти като машините с екстремни ултравиолетови лъчи (EUV), които ASML произвежда, но не ѝ е разрешено да продава в Китай.
Това е сериозен проблем за Китай, тъй като технологията EUV със сигурност е един от начините за достигане на обем в производството на чипове под 10 нм. По-старите технологии с дълбок ултравиолет (DUV) са ограничени в добива.
Huawei се опитва да направи свои собствени EUV машини и е трудно да се каже дали това ще проработи. Въпреки това компанията вече надмина очакванията, като направи 7-нм чипове, а сега предизвикателството ѝ е да ги произвежда в големи количества и с достатъчно високо качество.
Така или иначе, наследеното производство на полупроводници изглежда ще продължи да бъде важна част от технологичната индустрия на Китай. И тези по-стари процеси все още са необходими за голяма част от света на чиповете. Но докладът на SIA отбелязва, че излишъкът от капацитет вероятно ще доведе до по-ниски цени, което от своя страна ще затрудни реализирането на печалба.
От друга страна, това може също така да изтласка международните конкуренти от наследения бизнес с полупроводници, проправяйки пътя за китайско господство в част от пазара, която все още е актуална – дори и да не е на върха.