Онлайн война: хора срещу алгоритми

Разработчици се опитват да създадат оазис от алгоритмите на социалните платформи
(снимка: CC0 Public Domain)

Все повече хора намират за неприемливо дигитални алгоритми да решават каква информация да достига до вниманието ни, какво да четем, от какво да се интересуваме и от какво да се вълнуваме. Започнаха да се появяват „дигитални бежанци от алгоритмите“ – хора, които се опитват да избягат далеч от диктатурата на автоматизираното предлагане на съдържание. И, изненадващо или не, засега хронологичното поднасяне май се оказва най-приемливата форма.

Алгоритъмът, на пръв поглед, спечели. Най-мощните социални, видео- и търговски платформи следват една и съща практика на „глезене“ на потребителите посредством предложения и препоръки, които са… автоматизирани.

В същото време нараства и осъзнаването на потенциалните недостатъци на този подход, в който алгоритмите ни сервират съдържание и ни насочват какво да харесваме. Тук-там по света се появяват шумни протести, жалби и дела във връзка с проблема как социалните медии застрашават психическото здраве на децата. Все повече статии и публикации насочват масовото внимание към широките културни последици от това да позволим на алгоритмите да решават вместо нас какво да четем и от какво да се вълнуваме.

Алгоритмична информационна диета

„Наистина смятам, че това преобразува много от нашите културни вкусове по начин, който поне аз намирам за обезпокоителен“, казва Райън Столд, асистент в университета Дрейк и член на Групата за изследване на алгоритмите и културата на Университета на Айова.

В отговор на нарастващото безпокойство около алгоритмите за препоръчване на съдържание и неясния начин, по който работят, в последно време започнаха да се появяват „дигитални бежанци от алгоритмите“. Предприемачът Тайлър Бейнбридж, например, е част от новозараждащо се движение, което се опитва да разработи по-малко опасни алтернативи на автоматизираните препоръки. Той е основател на PI.FYI – социална платформа, стартирана през януари, която има за цел „да върне човешкото кураторство“.

PI.FYI е роден от популярния бюлетин на Брейнбендж „Съвършено несъвършен“ и следва проста философия: хората трябва да получават препоръки само от други хора, не от машини.

Потребителите публикуват препоръки за какво ли не – от потребителски продукти до екстремни изживявания и от химическо чистене до младежки житейски принципи. Публикациите в платформата се показват в хронологичен ред. Потребителите могат да избират между това да виждат съдържание само от приятелите си или да следят и набор от всичко, публикувано в услугата. Началната страница предлага препоръки от „алгоритъм с ръчна подборка“ – публикации и профили, избрани от администраторите на сайта и някои внимателно подбрани потребители.

„Хората копнеят за дните, в които да не бъдат бомбардирани от персонализирани реклами навсякъде“, казва Бейнбридж. Приходите на PI.FYI идват от потребителски абонаменти, които започват от $6 на месец.

Макар че дизайнът напомня за по-стара версия на интернет, Бейнбридж казва, че иска да избегне създаването на прекалено носталгична фасада. „Това не е приложение, създадено за милениалите, създали MySpace“, казва той. Твърди, че значителна част от потребителската му база са младежи от поколението „Z“.

Spread – друго социално приложение, което понастоящем е в затворено бета-тестване, е друг опит да се изгради „оазис“ от алгоритмичното препоръчване.

„Не познавам нито един човек в живота си, който да няма токсична връзка с някое приложение на телефона си“, казва Стюарт Роджърс, съосновател и главен изпълнителен директор на Spread. „Нашата визия е, че хората ще могат действително да подбират какво да им се поднася въз основа на реални препоръки от хора, а не от това, което някакви алгоритми смятат за най-ангажиращо – следователно и вбесяващо“, казва той.

В Spread потребителите не могат да създават или качват оригинален текст или мултимедия. Вместо това всички публикации в платформата са връзки към съдържание от други услуги, включително новинарски статии, песни и видеоклипове. Потребителите могат да настройват своите емисии, като следват други потребители или избират да виждат повече от определен тип медии.

Марките и ботовете са забранени в Spread и, подобно на PI.FYI, платформата не поддържа реклами.

Критерии за успех

В тези социални мрежи от по-ново поколение критерият за успех не е нарастването на времето, което потребителите прекарват в приложението. Основните показатели за успех, казва Роджърс, са индикатори за „смислена“ човешка ангажираност.

Например, ако някой кликне върху препоръката на друг потребител и по-късно предприеме някакво действие като да речем регистрация за бюлетин или пък абонамент.

Далеч от идеално

Добре, да приемем, че човек се присъединява към нова социална мрежа без алгоритми за препоръчване на съдържание. Дали всичко е наред? Джонатан Стрей, старши учен в Центъра за изкуствен интелект при UC Berkeley, има съмнения.

„Сега има куп изследвания, които показват, че хронологичното подреждане не е непременно по-добро“, казва той. Има и такава хипотеза – че по-простите емисии могат да породят изкривявания откъм актуалност и да позволят спам.

Стрей не смята, че сложното алгоритмично управление непременно носи вреди. Но той е съгласен с Роджърс, че практиката на технологичната индустрия да се опитва да увеличи максимално ангажираността е спорна. Това евентуално означава, че алгоритъмът няма да подбира „социално желани резултати“.

Още алгоритми?

Стрей подозира, че решението на проблема с алгоритмите на социалните медии всъщност може да бъде… още алгоритми. „Фундаменталният проблем е, че имате твърде много информация, така че трябва да я редуцирате по някакъв начин“, казва той. Но как?

През януари Стрей организира „Prosocial Ranking Challenge“ – състезание с награден фонд от $60 000, целящо да стимулира разработването на алгоритми за куриране на емисии, което приоритизира „социално желаните“ резултати въз основа на маркери за благосъстоянието на потребителите и информативност на емисия. От юни до октомври пет печеливши алгоритъма ще бъдат тествани във Facebook, X и Reddit с помощта на браузерна надстройка.

Дали Стрей ще се окаже прав е въпрос, по който може да се спори безкрайно. Засега хронологичният ред като че ли продължава да бъда най-предпочитаната форма на спасение от бруталната намеса на алгоритмите-куратори. Груповите съобщения, частните чатове – всички те са подчинени на логиката на часовника – и като че ли постепенно стават по-желани.

Свидетелство за това е например нарастващата популярност на WhatsApp в САЩ. Приложението за съобщения отбеляза 9 процента увеличение на ежедневните потребители в САЩ миналата година. Дори в днешните доминиращи социални мрежи, активността постепенно се измества от публичните емисии към директните съобщения между групичка хора. И там също хронологията е основен принцип.

Въпреки полета към свободни от алгоритми пространства, борбата за перфектна информационна емисия далеч не е приключила.