В производството на чипове се преплитат интересите на бизнеса и политиката, тъй като става въпрос за национална сигурност и лидерство в свят на все по-яростно глобално противопоставяне (снимка: Intel)
Компютърните чипове се превърнаха в двигател на световната икономика. Критичната роля на полупроводниците стана очевидна по време на пандемията, когато производството прекъсна и глобалните вериги за доставки изпаднаха в хаос. Усъвършенстваните чипове позволиха създаване на генеративен изкуствен интелект, който обещава да трансформира много индустрии. Това обяснява защо полупроводниковите компоненти днес са обект на жестока конкуренция между световните сили, отбелязва Блумбърг.
Чиповете са необходими за обработка на огромни количества информация, поради което те вече се конкурират с петрола като движеща сила на икономиката. Правят се от различни материали, които се отлагат върху силициеви пластини. Чиповете с памет, отговорни за съхраняването на данни, са относително прости и евтини, докато логическите схеми, отговорни за изпълнението на програми, са по-сложни и скъпи.
Достъпът до компоненти като AI ускорителя H100 на Nvidia сега определя националната сигурност на страните и съдбата на технологичните гиганти, включително Google и Microsoft, които изграждат огромни центрове за данни, за да запазят лидерството си в ИТ индустрията.
Много устройства и машини от ежедневието също зависят от полупроводниците. Чиповете присъстват в големи количества в колите, например, за да преобразуват натискането на бутони в управляващи сигнали. Освен това чиповете контролират захранването на всички устройства с батерии.
Лидерите
Повечето от водещите полупроводникови технологии произхождат от Съединените щати, но днес Тайван и Южна Корея са лидери в производството на усъвършенствани чипове. Най-големият пазар за електронни компоненти е Китай, който има все по-голямо желание да увеличи собственото си производство на чипове, които самият той потребява.
Днес само три компании в света имат усъвършенствани производствени възможности: тайванската TSMC, южнокорейската Samsung и американската Intel. Първите две действат като изпълнители, произвеждайки чипове за други компании по света. Intel преди това произвеждаше чипове само за собствените си нужди, но сега се конкурира с TSMC и Samsung като производител по договор.
Съществува и сегмент от аналогови чипове, необходими например за управление на захранването и температурата в смартфоните, както и за преобразуване на аналогови сигнали в цифрови. Тук водещи са американската Texas Instruments и холандската STMicroelectronics, но Китай също активно развива това направление.
Търговски войни
Вашингтон се опитва да ограничи развитието на своя азиатски конкурент Китай, който, според него, заплашва националната сигурност на САЩ – мерките за контрол на износа са насочени към сдържане на Китай. САЩ също отделиха значителни средства за съживяване на производството на полупроводници в страната, за да намалят зависимостта си от индустрията на Източна Азия – стъпка, последвана от други страни, включително Германия, Испания, Индия и Япония.
Въпреки усилията на Пекин, китайските производители на чипове продължават да разчитат на американска технология, а достъпът им до чуждестранни ресурси намалява поради санкциите. През 2023 г. Вашингтон забрани доставките на определени чипове и оборудване за тяхното производство в Китай в области, които се възприемат като военна заплаха в САЩ – говорим за суперкомпютри и системи с изкуствен интелект.
Някои китайски компании, като Huawei, се оказаха в черния списък на американските власти. Това означава, че американските доставчици на модерни компоненти трябва да получат одобрение от правителството, за да продават своите продукти на тези компании.
Но Китай също не стои със скръстени ръце. Huawei изгражда мрежа от тайни съоръжения за производство на чипове в Китай и вече предлага смартфон, базиран на 7-нм процесор. Това е по-модерно решение, отколкото предполагат настоящите санкции на САЩ.
Държавна подкрепа
Същевременно САЩ са отпуснали 39 милиарда долара за преки инвестиции и 75 милиарда долара за облекчени заеми за местни производители на полупроводници. ЕС разработи собствен план с бюджет от 46,3 милиарда долара – заедно с частните инвестиции се очаква тази сума да нарасне до 108 милиарда долара. До 2030 г. Европа възнамерява да удвои обемите на производство на полупроводници и да завладее 20% от световния пазар.
През февруари Индия отдели 15 милиарда долара за същата цел. Обемът на инвестициите на Саудитска Арабия може да достигне 100 милиарда долара. С отпуснатите от Япония 25,3 милиарда долара TSMC ще построи два завода в страната, а местната Rapidus възнамерява да започне производство на чипове по 2-нм технология до 2027 г.
Труден и скъп бизнес
Производството на чипове остава непостоянен и изключителен труден бизнес. Изграждането на завод струва повече от 20 милиарда долара и отнема години, а предприятието трябва да работи денонощно, за да бъде печелившо.
Най-значимият риск за индустрията е геополитическото напрежение около Тайван, където е базирана TSMC. Тя почти сама изгради бизнес модел за производство по договор за други компании. Днес на нея разчитат Apple, AMD, Nvidia и други известни марки. През 2022 г. TSMC надмина Intel по приходи. Всеки друг играч би се нуждаел от огромни инвестиции и години работа, за да достигне нивото на TSMC.