В бъдеще може би ще е възможно хората да гледат онлайн “риалити” кадри от далечните местообитания на дивите животни (снимка: CC0 Public Domain)
Неусетно общността на изследователите на дивия живот изгражда нещо, което може да се нарече „интернет на животните“. Благодарение на спътниковите комуникации и дигиталните платформи за агрегиране на данни днес е възможно да имаме постоянна връзка с множество животни и да проследяваме техния живот дистанционно, създавайки уникална „библиотека“ от знание.
Интернетът на животните има за цел да защитава животните и да изследва как им влияят природните опасности и човешките дейности. Това пише изследователят Мартин Викелски, директор на немския Институт за поведение на животните Макс Планк и ръководител на проекта ICARUS, който има за цел да проследява животните в световен мащаб с малки устройства, захранвани от слънчева енергия.
ICARUS, което означава „международно сътрудничество за изследване на животните чрез използване на космоса“ (International Cooperation for Animal Research Using Space), започна да събира данни през септември 2020 г. Проектът използва сателитни антени за проследяване на животни като лешояди и тукани. Целта е да се разберат решенията, знанията и движенията на животните.
Изследванията обхващат най-различни видове: от скорци, които изучават местата за хранене по време на любовния си период, до миграции на птици и насекоми. Данните могат да разкрият разпространението на семената на растенията и движенията на патогените.
Проектът става възможен благодарение на наличието на дигитални системи за агрегиране на данните и техния анализ. Такава система в случая е Movebank. Това е архив с отворен код за проследяване на движението на животните, който помага на изследователите да управляват, споделят и анализират данни, разкривайки тенденциите.
Предизвикателства
Въпреки всичко, научни проекти като този са уязвими към държавните и икономическите промени. Проектът ICARUS например, който стартира през март 2020 г., съвпадна с пандемията от Covid-19, предоставяйки уникална възможност за изследване на движенията на животните с минимално въздействие. От друга страна, политическите събития биха могли да доведат до ограничаване на финансирането за подобни дейности.
Съществуват и етични съображения при това проследяване. Викелски е разработил малки предаватели за водни кончета, но поставянето на тези устройства на животните поражда притеснения сред колеги-изследователи.
Птиците регулират теглото си, за да носят предавателите, така че новият товар може да се отрази на популацията. Радионашийниците за млади животни пък могат бързо да станат твърде стегнати, тъй като животните растат. Освен това износването на устройствата може да повлияе на тяхната функционалност и да навреди на животните.
Викелски подчертава и необходимостта от сътрудничество между изследователите, прекъснали достъпа до Международната космическа станция, което е от решаващо значение за ICARUS. От края на 2024 г. данните от животински предаватели ще отиват към приемник на минисателит (CubeSat) и след това към наземна станция, което ще направи данните достъпни в Movebank.
Бъдещето
Очакванията са, че бъдещата технология за проследяване ще разкрие „шестото чувство“ на животните, като например как и защо слоновете мигрират към по-високи места преди земетресения. Това може да има отношение към търсенето на гравитационни вълни или Хигс-бозона във физиката.
Възможно е да се заговори и за „ежедневно излъчване“ на животински дейности подобно на редовен подкаст или пък хора от целия свят да наблюдават онлайн „парламентарното заседание на животните“, предполага ученият. Това може да доведе до ново поколение система за защита на животните, която да гарантира, че местообитанията са пазени добре и че животните вече не са застрашени от човешките дейности.
„Интернетът на животните“ все още се развива, но неговият потенциал да трансформира нашето разбиране и защита на дивата природа е огромен.