Одиторите на ЕС препоръчаха на блока да ревизира водородните си цели, така че „хем да са амбициозни, хем да са реалистични“ (снимка:CC0 Public Domain)
Европейската сметна палата разкритикува Европейската комисия за определянето на непостижими цели за производство и внос на водород за 2030 г., като същевременно похвали нейното бързо приемане на правилата за пазара в нов доклад, публикуван на 17 юли.
През 2020 г. ЕС прие една от първите в света стратегии за водород. По-късно блокът заложи на газообразното гориво, за да замени руския газ, като си постави цел от 10 милиона тона производство и 10 милиона тона внос до 2030 г.
„Четири години след публикуването на стратегията за водорода ние призоваваме за проверка спрямо реалността“, каза Стеф Блок, член на Европейската сметна палата, отговорен за изготвянето на нов доклад за водорода.
Изчерпателният доклад на одиторите относно водородната политика на ЕС рисува смесена картина на блок, който е приел подходящото законодателство за разширяване на пазара на водород, но и също така си е поставил прекомерно „политически“ цели за производство и внос.
„Въз основа на наличната информация от държавите-членки и индустрията, изглежда, че е малко вероятно ЕС да изпълни [тези цели] до 2030 г.“, каза Блок. В доклада се казва, че целите са „ръководени от политическа воля, вместо да се основават на солидни анализи“.
ЕС не харчи парите си разумно, смятат още одиторите. В доклада се посочва, че Комисията „не разполага с пълни данни за разпределено или планирано национално публично финансиране“.
Едновременно с това 18,8-те милиарда евро, които би трябвало да бъдат изплатени от Брюксел в периода 2021-2027 г. е „разпилян [ресурс] в няколко различни програми със съвсем различни правила за финансиране“. „Това затруднява разработчиците на водородни проекти да определят коя програма е най-подходяща за техните инициативи“, се добавя в доклада.
Критика има и към забавянето на стандартите за „възобновяем водород“ – най-щадящият климата вид. Това отлагане създаде несигурност на пазара и изплаши инвеститорите.
Според одиторите „несигурността, създадена от липсата на този важен делегиран акт, е една от основните причини разработчиците на [водородни] проекти да се бавят, преди да вземат окончателните си инвестиционни решения“.
Рамката на ЕС за водорода беше приета „бързо и стабилно“, каза Йорго Чацимаркакис, главен изпълнителен директор на индустриалната асоциация Hydrogen Europe. Въпреки това „съпътстващите мерки, по-специално делегираният акт за определението на възобновяемия водород, отнеха твърде много време и са твърде сложни“, добави Чацимаркакис.
„Нашата работа далеч не е приключила“, обяви пък Еврокомисията, коментирайки доклада преди публикуването му. Следващата стъпка е да се ускори „разгръщането и усвояването“ на водорода, добави изпълнителният орган на ЕС.
Одиторите, от своя страна, посъветваха ЕС да „актуализира своята водородна стратегия въз основа на внимателна оценка“ на „пазарните стимули за възобновяем и нисковъглероден водород“, както и „оскъдното финансиране от ЕС“ и „геополитическите последици от производството в ЕС в сравнение с вноса“.
Това ще значи „актуализиране“ на водородните цели, така че „да са амбициозни, но реалистични“, пише още в доклада.