Роботи, които действат като професионалисти в различни сфери, е много популярна представа за близкото бъдеще. Машините ще бъдат детективи, медицински сестри и лекари, учители, обслужващ и помощен персонал. За да се реализира на практика подобна идея, роботите трябва да бъдат научени да работят в екип с човека, а това означава да разбират човешкото поведение.Джордж е робот, който въобще не прилича на човек. Той се придвижва благодарение на масивна основа, снабдена с колела, и вижда с помощта на специален бинокъл. Изобретението притежава и монитор, на който е изобразено човешко лице.
На фона на постиженията на съвременната роботика и високите технологии Джордж не е особено впечатляващ. Значимото за учените в случая е неговото поведение. Той е способен например да играе на криеница с учения Алан Шулц. Ето как става това.
Първоначално Джордж си намира скривалище и стои там, докато не бъде намерен. После ролите се обръщат и роботът е този, който търси Алан. Всичко това се случва, разбира се, след устна команда от страна на Алън, която уведомява робота, че ще се играе на криеница.
Онова, което кара Военноморският център за проучвания в областта на изкуствения интелект да експериментира с Джордж, е ярък частен пример за основна тенденция в съвременната роботика. А именно преминаването от технологии за абсолютно самостоятелно функциониране на робота към такива, пригодени за тясно взаимодействие на машината с човека.
След като е ясно, че роботите все повече ще комуникират с човека, как трябва да се държат и да изглеждат те, за да е ефикасно и адекватно самото взаимодействие? Още преди 50 години някои експерти дадоха отговор на този въпрос по време на форум в университета в Дартмаут, Ню Хампшир, когато се оформя научното поле за изследване на изкуствения интелект. Специалистите са единодушни, че интелектът при роботите е от ключово значение за самото им поведение. Затова при своите научни занимания с роботи те отделя специално място на шаха, пъзелите и подобни „високо интелектуални” занимания, които би следвало да се владеят до съвършенство от един робот.
Но учените тогава подценяват създаването на перцептивност у робота, т.е. ясно възприемане на заобикалящата среда, или умението на робота да знае къде се намира, кои са участниците в ситуацията и как да си взаимодейства с тях. Едно двегодишно дете притежава такава осъзнатост и може би заради това първоначално учените допускат, че създаването й у робота няма да е трудна задача. Днес обаче множество специалисти твърдят, че това всъщност се оказва най-сложната задача.Постигането на перцептивност е и смисълът на експериментите с робота Джордж, като подобен вид проучвания далеч не са малко. Всички те изследват поведението на „изкуствения човек” и целят да създадат робот, който да възприема човека като човек, а не като предмет. И който не просто да разбира човешкото поведение, а и самият той да притежава персонализирано “човешко” поведение.
Въпросът с външния вид на роботите също се оказва ключов. На единия полюс стои Масачузетският технологичен институт, където част от учените споделят мнението, че машините, предназначени за използване от човека, не трябва да са персонализирани. Ако за човека те са просто уреди, улесняващи неговия живот, то не е необходимо ученият да се опитва да ги дари с индивидуалност или дори с личност, смятат учените.
Противоположната теза подкрепя Дейвид Хенсън от Далас и професор Хироши Ишигуро от университета в Осака. Според тях, за да общува ефективно с човека, роботът трябва да притежава човешки черти и поведение и дори на външен вид да прилича на него.
Най-вероятно обаче нито една от тези две крайни тези някога окончателно ще вземе превес, тъй като човек се нуждае и от машината, и от робота в различни сфери на своето ежедневие.