В дългосрочен план термопомпите са най-изгодният начин за отопление и охлаждане на дома
(снимка: CC0 Public Domain)
Термопомпите стават все по-популярни – ефективно решение за отопление и охлаждане. Какви са предимствата им и какво трябва да знаем при избора?
През последните няколко години много големи сайтове и списания раздухаха темата за потенциала на термопомпите и отчасти ползата им за смекчаване на изменението на климата. Мнозина притежатели се хвалят из социалните мрежи, че зиме ходят у дома „по потник“ и плащат смешно малки сметни за ток. Тези, които преди това са ползвали парно или печка на твърдо гориво, са очаровани: топло е, чисто е, няма цапане, няма опушване.
Ето защо термопомпата може да бъде добра система за отопление и охлаждане на дома – заедно с няколко решаващи фактора, които трябва да имате предвид.
Спестява пари в дългосрочен план
Макар да са екологични, термопомпите не са просто скъпа технология за добротворци. Първоначалното вложение е солидно, особено ако ще се отоплява по-голямо жилище, и със сигурност надскача сумата за локално котле или печка на твърдо гориво.
Но в дългосрочен план термопомпите са най-изгодният начин за отопление и охлаждане на дома. Тоест, когато вземем предвид спестяванията благодарение на енергийната ефективност на технологията, се оказва, че за период от 5 или 10 години ще дадем за отопление много по-малко, отколкото при която и да е друга система за сгряване на жилището.
Факт е, че термопомпата използва електричество, за да работи. За разлика от обикновената печка на ток или конвекторната печка, при термопомпата един консумиран ват електричество ни дава 3-4 или дори 5 вата топлина. Така е, защото всъщност токът се използва за работа на компресор, а компресорът „изсмуква“ топлина отвън – или пък хладина, според сезона.
Също така трябва да се има предвид, че ефективността е различна при различните модели в зависимост от това какъв източник ползват. Най-популярният тип са термопомпите въздух-въздух. Те вземат топлина от външния въздух чрез топлообменник и „прехвърлят“ тази топлина вътре в дома (а през лятото – обратното) чрез втори топлообменник, подпомаган от вентилатор.
Но освен от външния въздух, термопомпите могат да се захранват от подземна серпентина или пък от водоизточник. В много случаи подземната серпентина е по-ефективно решение като източник на топлина/охлаждане в сравнение с външния въздух.
Също така нивото на комфорт е различно в зависимост от това по какъв начин се предава топлината вътре в дома. Най-популярното средство при термопомпите е топлообменник с вентилатор. Но също така отопляващият флуид може да се циркулира в подземна серпентина (подово отопление) или пък в радиатори.
На пазара вече има и комбинирани модели – такива, които ползват повече от един източник на температурна разлика. Съчетаването на въздух и подземна серпентина е един от най-обещаващите варианти.
Термопомпите са по-екологични
Термопомпите могат да намалят емисиите на въглероден диоксид в домакинството с около 40 процента в сравнение с печките. Точното количество зависи от това как се генерира електричеството, което използване – до каква степен в енергийния микс има възобновяема енергия. Но почти всички домове ще намалят своя въглероден отпечатък.
Колкото повече ВЕИ има за захранването, толкова по-екологично работи термопомпата. Там, където източниците на електричество са предимно газ и дори въглища, намаляването на емисиите е само около 12 процента намаление. Но тези параметри се променят и посоката е ясна – изкопаемите горива ще намаляват – затова все пак емисиите ще се свиват все повече с течение на времето.
Един важен аспект е това, че масовото възприемане на термопомпи, заедно с други нови технологии като електрическите превозни средства, може да натовари електрическата мрежа. Това може да доведе до по-голям риск от прекъсване на електрозахранването по време на екстремни периоди: горещи вълни и застудявания.
Там, където има ясна тенденция това да се случва и да се повтаря, може да се наложи политиците да изработят решение на този проблем.
Би могло и да е лесно
Ако вече разполагаме с някаква инсталация за отопление, може да се окаже лесно да я захраним с термопомпа. Например, ако имаме вградена подова серпентина за подово отопление, която е била захранвана от печка или котел, можем да преминем към термопомпа. Налични радиатори също биха могли да се захранват от термопомпена система.
В тези случаи външната система трябва да се прецени и оразмери добре, защото радиаторите предполагат по-висока работна температура в сравнение с подовото отопление и топлообменниците с вентилатор. Също така, ако в сградата има централна климатизация, захранването ѝ с термопомпа може да се окаже лесно.
Има няколко важни предупреждения, които трябва да имаме предвид. Термопомпите може да не отопляват добре проветриви, слабо изолирани домове. За по-големи жилища може да се наложи да се надстрои главното електрозахранване, за да може да поеме новия консуматор.
Не на последно място в региони със склонност към екстремно време може да се окаже добра идея да се запази (или да се добави) резервна отоплителна система само в случай, че времето стане свирепо студено и термопомпата не може да се справи самостоятелно.
Температурен комфорт
Термопомпата може да поддържа равномерна температура в дома. Това е нещо, което с обикновена печка или котел не може да се получи. Печките се включват и изключват, при което усещаме как ту става по-топло, ту по-хладно.
С термопомпата няма подобни амплитуди. Машините работят непрекъснато на фиксирано ниво, така че градусите остават еднакви през цялото време.
В същото време този род системи са най-ефективни, когато работят на бавна струя. Затова се оказва, че пестим най-много енергия, ако оставим термопомпата да поддържа една и съща температура – дори през нощта.