Lidar технологията е разкрила толкова много древни градове и селища, заровени в мексиканската джунгла, че археолозите не могат да смогнат да ги проучват (снимка: CC0 Public Domain)
Огромен древен град на маите беше открит наскоро – векове след като е изчезнал под дървесата в джунглата в Мексико. Това, което е любопитно, е, че бе открит по случайност – от един докторант, изучаващ данни от Lidar проучване.
„Бях на нещо като страница 16 от търсенето в Google и намерих Lidar проучване, направено от мексиканска организация за мониторинг на околната среда”, разказва Люк Олд-Томас, докторант в университета Тулейн в САЩ.
Това, което е намерил, е Lidar сканиране – техника за дистанционно наблюдение, която изстрелва хиляди лазерни импулси от самолет и картографира обектите отдолу, използвайки времето, необходимо на сигнала, за да се върне.
Когато Олд-Томас обработва данните с методи, използвани от археолозите, той с изненада вижда това, което колегите еколози са пропуснали – огромен древен град, който може да е бил дом на 30-50 000 души в своя пик от 750 до 850 г. Това е повече от броя на хората, които живеят в региона днес, казва изследователят.
Валериана – така Олд-Томас и колегите му наричат току-що намерения град, по името на близка лагуна. Археолозите откриват вътре пирамиди, спортни игрища, пътеки, свързващи квартали, и амфитеатри.
Находката се намира в югоизточния щат Кампече. Тя помага за промяна на идеята в западното мислене, че тропиците са мястото, където редица древни цивилизации са намерили своята гибел, обяснява професор Марчело Кануто, съавтор в изследването. Вместо това тази част на света е била дом на богати и извиени култури, обяснява той.
Не можем да сме сигурни какво е довело до смъртта и евентуалното изоставяне на града, но археолозите казват, че изменението на климата е основен фактор. Валериана обаче има „отличителните белези на столица” и е на второ място по гъстота на сгради след грандиозния обект Калакмул, разположен на около 100 километра.
Градът е „скрит на видно място”, казват археолозите, тъй като е само на 15 минути пеша от главен път близо до Експужил, където сега живеят доста хора. Древното селище се простира на около 16,6 кв. км, има два големи центъра с големи сгради на около 2 км един от друг, свързани с гъсто разположени къщи и пътеки. Има два площада с храмови пирамиди. Има дори и корт, където хората навярно са играели древна игра с топка.
Според археолозите, налице са и доказателства за наличието на воден резервоар, което показва, че хората са използвали ландшафта, за да поддържат населението си.
Случката повдига въпроса за огромния потенциал на Lidar технологията. Могат да се намерят още много градове, заринати под земята, вярват археолозите.
Технологията Lidar революционизира начина, по който учените изследват районите, покрити с гъста растителност, като например тропиците. Това отваря нови пътища и врати към древни светове и изгубени цивилизации, обяснява професор Марчело Кануто, съавтор в изследването. В ранните години от кариерата си той и колегите му са правили проучвания само „с крака и ръце”, използвайки прости инструменти за проверка на земята сантиметър по сантиметър.
Но през десетилетието, откакто Lidar започна да се използва за изследвания в мезоамериканския регион, вече е детайлно картографирана зона, която е около 10 пъти повече от района, който археолозите са успели да проучат за около един век работа.
Олд-Томас обаче казва, че работата му предполага, че има много обекти, за които археолозите нямат представа. Всъщност са открити толкова много подземни руини, че изследователите не могат да се надяват да смогнат скоро да разкопаят всички.
„Един от недостатъците на откриването на древни градове на маите в ерата на Lidar е, че има толкова много, че не можем да се надяваме да успеем да ги разкопаем и проучим в обозримо бъдеще”, добавя той.