Нещо не е наред с митатата за китайските е-коли

Китайските електромобили станаха хит по света, защото са по джоба на много повече хора
(снимка: BYD)

Тази седмица Европейската комисия завърши „антисубсидийното” си разследване спрямо китайските производители на електрически автомобили, като в крайна сметка наложи окончателни изравнителни мита за е-колите с акумулаторни батерии от Китай за период от пет години. Този случай изглежда странен по няколко причини.

Митническите ставки, оценени от Комисията, изглеждат умерени в сравнение със стопроцентовите налози, приети наскоро от САЩ. Европейските варират от 17 до 38%. Те идват „върху” вече съществуващата тарифа за внос от 10%, така че общият процент на митата всъщност варира от 27% до 48%. Така пазарът на електромобили ще се превърне в един от най-защитените сектори в ЕС.

Ами сега?

Ключов аспект, който никъде не се споменава от Комисията, е, че тези тарифи ще бъдат наложени върху целия внос от Китай. А това би трябвало да значи и включване на автомобилите, произведени от европейски производители в Китай (като BMW и други) и автомобили, произведени от Tesla в китайския ѝ завод.

Tesla, която заема голям дял от целия внос в ЕС от Китай, очевидно получава специални условия. Така изглежда от съобщението на Комисията, в което се казва, че „на Tesla ще бъде определено мито в размер на 7,8%”.

Колко странности

Като се оставят настрана тези недоразумения, целият процес представлява любопитен случай на поведение тип „аз знам най-добре”. Обикновено митата се активират като икономически инструмент за търговска защита, когато има данни, че даден тип внос вреди на местната индустрия.

В този случай обаче индустрията не се е оплакала от „наводнение от автомобили китайски внос”. Решението на Комисията представлява първият случай на така нареченото разследване по „собствена инициатива”, т.е. случай, когато Комисията е решила да действа, без да има повод като например да е получила жалба.

Освен това няма данни, които да говорят, че автомобилната индустрия на ЕС е потърпевша от китайските е-коли. Всъщност има само предположения, че ще стане, и в крайна сметка Комисията твърди, че действа поради заплахата от бъдеща вреда: „електрическите превозни средства, задвижвани с акумулаторни батерии, се ползват от нелоялно субсидиране, което създава опасност от икономическа вреда за производителите от ЕС”.

Тази заплаха навярно е изчислена чрез проста екстраполация на темповете на растеж на вноса от Китай. Но не трябваше ли авто-индустрията да е тази, която да реши дали вносът от азиатската страна създава заплаха и поражда материални щети?

Може би на фона на всичко това не е изненада, че реакцията на Европейската асоциация на производителите на автомобили (ACEA) беше доста мразовита, отбелязвайки очевидното, а именно, че „здравата конкуренция движи иновациите и избора за потребителите”.

И в разрез със „зелените” цели

Вторият любопитен аспект на решението за налагане на значителни мита върху е-колите от Китай е, че то е в явно противоречие със Зелената сделка, според която ЕС иска да има „милиони електромобили по европейските пътища”.

Китайските електромобили станаха хит по света, защото са лесно достъпни и са по джоба на много повече хора. Комисията обаче твърди, че „зеленият преход на ЕС не може да се основава на нелоялен внос за сметка на индустрията на ЕС”.

Това е политическо изявление, което може и да звучи убедително на пръв поглед, но има малко реално основание. В един реален пазар европейските потребители са тези, които купуват електромобили – а повишаването на цената на е-колите няма как да е добър начин за насърчаване на масовото купуване на „електрички”.

От всичко случващо се може да се очаква, че ще има обратен ефект – и върху „зелените” амбиции на Европа, и върху способността на авто-индустрията на ЕС да изнася собствените си автомобили.