Съгласно Директивата за енергия от възобновяеми източници, най-малко 29% от водорода, използван в транспорта, трябва да бъде възобновяем до 2030 г. (снимка: CC0 Public Domain)
Европейският съюз напредва много бързо с развитието на водородните технологии и изпреварва останалата част от света. В голяма степен този успех се дължи на ясните цели и политики, които насърчават инвеститорите и им дават сигурност относно техните вложения.
Европейският съюз ще продължи да развива водородни проекти, като се фокусира върху инфраструктурния дизайн и подпомага производството с европейско оборудване, обяви Урсула фон дер Лайен, президент на Европейската комисия, по време на конгрес в Рим преди ден. По думите ѝ, инвестициите в европейски проекти за чист водород ще нараснат със 140% през 2024 г.
Интензивни инвестиции
Европейската комисия също така планира да проведе втория си търг за водород, предлагайки 1,2 милиарда евро (1,29 милиарда долара) финансиране, а новият изпълнителен орган ще представи „Сделката за чиста промишленост“ през първите си 100 дни.
„Днес с гордост мога да ви споделя докъде сме стигнали. Само за 12 месеца Европа стана свидетел на окончателни инвестиционни решения за над 2 гигавата проекти за възобновяем водород. Това е четири пъти текущия ни инсталиран капацитет“, заяви Урсула фон дер Лайен.
За сравнение, Съединените щати имат само две подобни решения през същия период. Това илюстрира европейското лидерство във възобновяемия водород, според ръководителката на ЕК.
Важни предпоставки
Има няколко предпоставки, които ЕС се е постарал да осигури, за да се постигне подобен напредък. „С REPowerEU ние поставихме амбицията да произвеждаме 10 милиона тона възобновяем водород до 2030 г. И подкрепихме тази амбиция с първата цялостна законодателна рамка в света”, каза Урсула фон дер Лайен.
Съгласно Директивата за енергия от възобновяеми източници, най-малко 42% от водорода, използван в промишлеността, и 29% в транспорта, трябва да бъде възобновяем до 2030 г. Това са обвързващи цели, за които всички държави-членки вече имат споразумение. Те трябваа да приложат това споразумение в собствено национално законодателство до май 2025 г.
„Ако се направи правилно, това ще промени играта, отключвайки търсенето по цялата верига на стойността. На свой ред това ще значи насърчаване на увеличаването на производството на водород в цяла Европа“, казват от Комисията.
Предизвикателства
Не всеки проект, макар и добре разписан на хартия, стига до фазата на строителство. В това отношение ЕК вижда няколко текущи задачи.
„Искаме да дадем приоритет на инфраструктурата, необходима за свързване на широкомащабни водородни проекти с крайните потребители. Ще се възползваме от огромния потенциал на Европа за възобновяеми енергийни източници и ще го пренесем в нашите индустрии, за да им помогнем да се декарбонизират,“ заяви Урсула фон дер Лайен.
Това би намалило значително цените не само за чиста стомана, цимент, горива и пластмаси, но и за торове, стъкло и редица други трудни за декарбонизиране сектори.
Европейският съюз ще продължи да развива водородни проекти, като се фокусира върху инфраструктурния дизайн и подпомага производството с европейско оборудване
(графика: CC0 Public Domain)
Разширяването на производството е другото предизвикателство. „Миналата година създадохме Европейската водородна банка – първа по рода си инициатива. Банката предлага фиксирана премия за всеки килограм възобновяем водород, произведен през следващото десетилетие. Резултатите вече се виждат,“ казва ръководителката на ЕК.
След първия търг почти по различни водородни проекти са разплатени почти 700 милиона евро. За декември се предвижда още един търг, този път с 1,2 млрд. евро финансиране.
Нюанси в публичността
Междувременно университетът за приложни науки Weihenstephan-Triesdorf излезе с резултати от ново проучване, които сочат, че доверието към ръководителите на проекти, възприятието за риск/полза и опитът със зеления водород имат значително влияние върху възприемането на инсталациите за зелен водород.
Новото проучване, публикувано в „Renewable and Sustainable Energy Reviews“, показва, че предоставянето на информация влияе положително върху това как околните възприемат даден проект. Обратно, стартирането на публична консултация има обратен ефект.
Авторите заключават, че гражданите не се противопоставят на производството на водород, но изглежда, че предпочитат да получават информация, отколкото да бъдат въвличани да участват, да вземат отношение, да бъдат питани.