Време ли е да пенсионираме термина „въглероден отпечатък“

Изследователи се борят да подменим фразата “въглероден отпечатък” с други, по-смислени и ефективни термини (снимка: CC0 Public Domain)

Четвърт век след като се заговори за „въглероден отпечатък“ на всеки бизнес и всеки човек изследователи смятат, че е време да сменим темата на разговора. И че е време да пенсионираме този термин.

От години много хора търсят начини да намалят своя „въглероден отпечатък“, независимо дали като пътуват с влакове вместо със самолети, ядат по-малко месо или преминават към по-енергийноефективни крушки. Според изследователи от Оксфордския английски речник, тази година се навършва четвърт век от първото регистрирано използване на термина в издание от 1999 г. на списанието „Вегетарианска добра храна“ на BBC.

Въпреки че ни помогна да разберем своето въздействие върху климата, терминът е прехвърлил „твърде голяма част от тежестта” върху отделните хора, смятат изследователите. Те твърдят, че трябва да измерваме други начини, по които влияем на Земята, и да започнем да оказваме по-голям натиск върху политиците и бизнеса.

„Въглероден отпечатък“ като термин

След споменаването му от BBC терминът „експлодира“ като употреба – първо на Острова, след това и по целия свят. Част от предимството на термина е, че е лесен за разбиране. За човек е лесно да си представи, че оставя някаква следа. Освен това се появиха и измерими данни кой продукт колко влияе на природата.

„Това подчертава как всеки избор, който правим, независимо дали като индивиди или организации, допринася за промените в околната среда“, казва Ирен Бертолами, изследовател в изследователския център Eurac в Бозен-Балцано, Италия. „Да можеш да разпознаеш и измериш това въздействие е критична първа стъпка към повишаване на осведомеността“.

Въпреки тези ползи терминът не успя да накара вземащите решения да предприемат действия, казва Анте Боетиус, директор на германския център за полярни изследвания, института „Алфред Вегенер“. „Политически [това] не доведе до правилните заключения относно националните пътища за промяна на въглеродните емисии“, казва тя. „Все още сме в свят, в който намаляването на въглеродните емисии е по-скъпо и изисква повече усилия, отколкото просто да се придържаме към изкопаемите горива. Това много разочарова хората.“

Но кой стои отзад?

Но може би най-голямото черно петно за срещу термина идва от използването му от големите петролни компании за прехвърляне на отговорността към потребителите. Според научния журналист Марк Кауфман, петролният гигант BP е наел фирмата за връзки с обществеността Ogilvy & Maher, за да популяризира термина „въглероден отпечатък“ в началото на 2000-те, в опит да прехвърли тежестта на декарбонизацията върху потребителите. Като част от това BP пусна един от първите калкулатори за въглероден отпечатък през 2004 г. и все още насърчава термина днес.

„Мисля, че PR-ът на петролната индустрия работи наистина добре, отклонявайки хората, вместо да ги събира заедно в търсенето на инфраструктура и социално-икономически решения,“ казва Боетиус.

Всъщност някои изследователи предполагат, че калкулаторите за въглероден отпечатък пречат на хората, бизнеса и политиците да предприемат необходимите действия за справяне с изменението на климата. И това би могло да е съвсем нарочно.

„Въглеродният отпечатък отвлича вниманието; имаме нужда от цялостна обществена промяна и пълна промяна на начина, по който се прави всичко“, казва Том Брадли, директор на екологичната консултантска компания Decerna. „Личните намаления имат значение, но са до степен, в която сме разсеяни от необходимостта от пълна промяна на системата“.

Част от тази промяна на системата включва промяна на начина, по който измерваме своето въздействие, казва Матис Вакернагел, президент на мозъчния тръст за устойчивост Global Footprint Network. Той и колегите му разработват нови начини за измерване на устойчивостта и наскоро спечелиха наградата на Нобеловия тръст за устойчивост за своята работа.

Една забележителна мярка, която те са разработили, е „Денят на изчерпването“ – денят в рамките на календарната година, в който човечеството вече е изразходвало всички природни ресурси, които земята може да възстанови в рамките на една година. Тази година въпросният ден беше 1 август.

Те също така са измислили термина „екологичен отпечатък“ – дефиниран като това колко бързо консумираме ресурси и генерираме отпадъци в сравнение с това колко бързо природата може да абсорбира тези отпадъци и да генерира нови природни ресурси. Въглеродните емисии съставляват приблизително 60 процента от този отпечатък. Вакернагел казва, че вместо да се фокусираме само върху въглеродните емисии, е по-добре да използваме по-всеобхватна мярка за отпечатък, за да покажем как хората влияят на собствената си сигурност на ресурсите.

Обвиненията не помагат

Изследователите казват, че трябва да спрем да караме хората да се чувстват виновни за високия въглероден отпечатък, а вместо това да повишим осведомеността за начини за намаляване на замърсяването.

„Обвинителната интонация не е полезна“, казва Вакернагел. Той предлага целите в областта на климата да се съсредоточат върху това да направим ресурсите по-сигурни. Такова е и виждането на Бертолами. „За хората може да е по-полезно да се съсредоточат върху прости начини за намаляване на замърсяването, вместо да се фокусират върху конкретни навици и да създават чувство за вина.“

Други изследователи казват, че хората трябва да започнат да изискват от своите правителства повече действия в областта на климата, за да намалят „отпечатъците“ от най-големите замърсители. „Често хората се изненадват, когато чуят, че 10 процента от всички предприятия или хора са отговорни за по-голямата част от въглеродните емисии“, казва Боетиус.

Бертолами казва, че когато хората не са вторачени в това да мерят своя „отпечатък“, те вземат екологични решения в живота си даже по-добре. „Те полагат значими усилия, като например рециклиране, намаляване на потреблението на енергия в домакинствата, закупуване на местни продукти и избягване на отпадъците. Сякаш техният подход към устойчивостта е по-интуитивен или вкоренен в техните навици, а не воден от формални термини или концепции“.