След 2027 г. всички нови сгради в ЕС трябва да са нулево- или почти нулевоенергийни
(снимка: CC0 Public Domain)
Европейският съюз (ЕС) ще се стреми да постигне своите амбициозни цели за опазване на климата до 2050 г., стремейки се към изграждане на климатично-неутрална икономика. Значително предизвикателство в този път се крие в трансформирането на енергоемкия сграден сектор. Понастоящем той представлява 40% от общото крайно потребление на енергия в ЕС. Нулевоенергийните сгради са ключът към справянето с това предизвикателство.
Около 75% от сградния фонд в ЕС изобщо не е енергийно ефективен, според наскоро оповестени данни на ЕС. Над половината от сградите са на възраст над 50 години. Усилията за саниране имат за цел да се справят с този проблем. Въпреки това темпът на енергийно обновяване на сградите – в момента под 1% годишно – е недостатъчен. Нужно е значително ускорение.
Общата застроена площ на ЕС ще се увеличи със 17% до 2050 г. и с 22% до 2060 г. Този растеж ще дойде предимно от комерсиалния строителен сектор, за който се очаква растеж от 53% до 2050 г. и 74% до 2060 г. Моделът на нулевоенергийните сгради (НЕВ) очертава четири сценария, които показват как различната интензивност на прилагане на мерките за енергийна ефективност могат да повлияят на бъдещото енергийно потребление на сградния фонд:
- Пасивна ефективност: прилагане на усъвършенствани мерки за повишаване на енергийната ефективност без локална генерация на енергия;
- „Към нулевоенергийни сгради”: прилагане на усъвършенствани мерки за енергийна ефективност в съчетание с локално производство на енергия, предимно чрез сградно-интегрирани ВЕИ и системи за съхранение;
- Умерена ефективност: продължение на сега съществуващите тенденции;
- „Замразена” ефективност: не предполага никакви подобрения извън текущите нива на обновяване.
Съгласно сценария „Към нулевоенергийни сгради”, общото търсене на енергия за строителния сектор може да бъде намалено с 97% до 2060 г. в сравнение с 2022 г. Отоплението на помещенията, което представлява най-големият дял от търсенето на енергия, може да доведе до намаление до 99% до 2060 г. Възобновяемата енергия, добивана на място, най-вече чрез сградно-интегрирани ВЕИ, ще бъде от решаващо значение за достигане на това почти нулево ниво на енергийно търсене.
Отопление и охлаждане
Отоплението остава най-енергоемката част от поддръжката на сградите. Съгласно сценария „Към нулевоенергийни сгради”, търсенето на отопление за сградите в ЕС може да бъде намалено с 99% до 2060 г. Ако обаче останем на ниво „Замразена” ефективност, ЕС ще наблюдава 24% увеличение на търсенето на енергия за отопление на помещенията до 2060 г. Това, според експертите, подчертава важността на въвеждането на политики за насърчаване на енергийната ефективност в сградния фонд.
Охлаждането на обитаемите пространства, макар да представлява по-малка част от общото търсене на енергия, се очаква да нарасне – главно поради изменението на климата. Въпреки това, чрез въвеждане на най-добри практики и включване на възможностите за генериране на енергия на място, търсенето на охлаждане може да бъде намалено с 92% до 2060 г.
Саниране и ново строителство
За да се постигне желаното намаление на енергопотреблението в сградите, темповете на обновяване трябва да се увеличат значително. Проучването предполага, че нивата на саниране трябва да достигнат 3% годишно след 2027 г., за да се постигнат амбициозните цели на ЕС. Понастоящем много държави от ЕС изостават в това отношение и без ускоряване на усилията за енергийно обновяване търсенето на топлинна и електрическа енергия може да нарасне, вместо да намалее.
Една съществена особеност е, че всички нови сгради, построени след 2027 г., трябва да отговарят на стандартите за сгради с почти нулево потребление на енергия (пНЕС). За да се постигнат желаните енергийни намаления, 100% както от новите, така и от модернизираните сгради трябва да бъдат почти нулевоенергийни или изцяло нулевоенергийни 2060 г.