Изкуственият интелект неслучайно беше думата на 2023-та година. И вероятно през следващото десетилетие AI ще остане водещата тенденция, заяви Горан Ангелов, управител на IBS България, при откриване на тазгодишното издание на „IT Compass” – традиционно събитие, на което компанията и нейни партньори дискутират посоката на развитие на бизнеса и корпоративните технологии.
Възможностите, които предоставят различните модели на изкуствен интелект (AI), са новото „голямо нещо”. Всъщност всички предходни технологични революции са били задвижвани от поредното „голямо нещо”. Например, печатните книги дават тласък на Ренесанса; по-късно електричеството води до бум в промишленото производство, припомни Горан Ангелов.
В наши дни станахме свидетели как социалните мрежи и интернет промениха начина ни на живот. Всичко, което води до качествена промяна в начина ни на живот, може да се смята за точно такова „голямо нещо”. Днес това е AI, който неотклонно навлиза в битието ни и неслучайно думата на 2023-та беше „изкуствен интелект”. И вероятно през следващото десетилетие това ще остане водещата тенденция. Предстои да станем свидетели на осъществяване на идеи и внедряване на иновации, за които е дошло времето да преминат от теория към практика, сподели мениджърът на IBS България.
Горан Ангелов посочи пет основни тенденции в сферата на AI, които ще определят облика на 2025 година, по-конкретно от гледна точка на бизнеса, като се позова на доклад на технологичния гигант IBM:
- През настоящата и следващата година бурно ще се развиват AI агентите. Те ще променят доста от процесите в бизнеса.
- Технологичният дълг, независимо от модернизацията на системите, ще продължи да нараства.
- В ерата на изкуствения интелект локацията е всичко.
- Бурното развитие на AI изисква нови ИТ бюджети, които всъщност организациите нямат. Затова те са принудени да „канибализират” текущите си ИТ бюджети, което не е най-доброто решение.
- Въвеждането на AI е приоритет номер едно за всички ръководители, но бизнес процесите изостават. Има много идеи, но трансформацията на бизнес процесите все още не е факт.
В случая с AI агентите, е „важно да намерим не само подходящите хора, но и да ги подготвим за работа с тези нови технологии, да успеем да ги обучим”, поясни Ангелов. „В противен случай каквато и програма, базирана на AI да приложим, на практика след първото усилие ще се появят определени спирачки, дори отпор”.
Що се отнася до „технологичния дълг”, той е „резултат от търсенето на пряк път, по който да поемем, за да избегнем систематичния подход”, продължи той. „Реално това са временни решения, които постепенно стават постоянни, а това не е най-добрият подход при управлението на процеси. Това важи и при прилагането на AI – когато искаме бързо да правим иновации с негова помощ, рискуваме да приложим лесно, но погрешно решение, което да доведе до увеличаване на този технологичен дълг”.
Развитието на новите технологии зависи от няколко фактора, свързани с локацията. „На първо място е важно къде можем да намерим достатъчно таланти, които да осъществят иновациите на практика. На второ място идва въпросът за пазара и по-конкретно къде можем да реализираме въпросните иновации. И накрая, най-важното: къде ще ни позволят да правим тези иновации”, коментира Ангелов.
„Почти навсякъде има регулации в сферата на AI, с изключение на САЩ. Първото, което направи президентът Тръмп, беше да премахне регулациите на изкуствения интелект. В Европа е обратното, тук всичко е регулирано. А инвестициите се насочват там, където бизнесът е сигурен, че няма никой да го съди за нарушаването на определени закони”, посочи той.
Оказва се, че изкуственият интелект е доста скъпо начинание, тъй като инвестициите в AI проекти нямат толкова бърза възвращаемост като конвенционалните, при които за ROI може да се говори на десетия месец, докато при AI е средно 14 месеца и това е проблем. Вече има много процеси, при които генеративният AI и AI агентите могат да свършат определени задачи. AI е най-съвършеният инструмент за автоматизация, въпросът е да се използват AI инструментите ефективно, по предназначение, а не да се създават нови процеси, подчерта Ангелов.
От гледна точна практичния подход за решаване на проблемите на регионална ниво, трябва да се наблегне на три неща:
- инфраструктура
- интеграции
- данни и AI
„Когато става дума за инфраструктура, повече от същото не винаги води до качествена промяна. След бурната дигитализация по време на пандемията от Ковид 19, когато силно нарасна броят на транзакциите, данните също се разраснаха многократно. Това създаде нова реалност, която се отрази върху инфраструктурата. Тя става все по-скъпа, а разширяването ѝ не винаги е ефективен подход, бизнесът става неконкурентоспособен заради увеличаването на оперативните разходи, независимо дали става въпрос за център за данни или частен облак”, коментира Ангелов.
Той препоръчва на организациите да развият уменията си в OpenShift, защото това е новата платформа и всички приложения рано или късно ще са там, в допълнениe към използването на Linux и контейнеризацията, която е особено значима, защото модернизира изцяло начина за изграждане на дадена информационна система.
„Допреди 4-5 години компаниите изграждаха свои частни облаци и не се интересуваха особено от контейнеризация. А преминаването към контейнеризация е неизбежно, защото всички софтуерни вендори ще имат облачна версия и версия „on premise”, което означава, че в облака този софтуер ще е на контейнери”, обясни Ангелов.
На второ място идва интеграцията. Тук водеща тенденция е принципът за гъвкавост и управляемост на инфраструктурата, системите и процесите, които все повече се разрастват и стават все по-комплексни.
„Всички говорят за данни и AI. Изкуственият интелект е кралят днес, но за да царува той, трябва да има държава и територията да е организирана. Без данните ни да са в ред, няма особена полза от AI”, каза Ангелов.
Изкуственият интелект не е просто еволюция на предходно знание, трябва да се научат много нови неща, за да може да се ползва AI. Това означава инвестиции в човешки ресурси, обучение на хората.
Друг фактор, който е пречка, е незнанието как да се променят процесите, за да са ефективни. Практиката показва, че проблемите се дължат на необучени хора, незнание как точно да приложим AI и върху какво да се фокусираме. Това са основни задачи, по които ще трябва да работи бизнесът, категоричен беше Ангелов.
„В края на 2025-та очаквам да сме по-умни, по-ефективни и по-добри всеки ден!”, обобщи в заключение той.