Каква трябва да е ролята на държавата в развитието на ИТ в контекста на новия „цифров дневен ред“ на ЕС – това е въпросът, който изглежда ще предизвика най-много спорове при изготвянето на българската позиция, която следва да бъде представена пред Еврокомисията преди започването на новите й законодателни инициативи в ИКТ областта. Според някои експерти държавата трябва да играе активна инвестиционна роля в подпомагането на дигиталното развитие на страната. Други пък настояват, че държавата не трябва да налива милиони в подпомагане, а да създаде условия, провокиращи инициативност и чрез нея – развитие.
В момента няма истински общ пазар в ЕС, като само 7% от сделките са трансгранични, посочи Ивайло Калфин
Така изглежда картината, която се очерта по време на кръгла маса на тема “Европейския цифров дневен ред в България”, организирана днес от Информационното бюро на ЕП в България. Главно действащо лице бе българският евродепутат Ивайло Калфин, докладчик на Групата на социалистите и демократите в ЕП по въпросите на Цифровия дневен ред. На кръглата маса присъстваха и няколко от най-често срещаните в публичното пространство имена, асоциирани с ИКТ, политика и ИТ бизнес. Сред тях бяха Пламен Вачков, представен като представителна ДАИТС, един от лидерите на асоциацията на софтуерните ни фирми БАСКОМ – Георги Брашнаров, Тодор Ялъмов от фондация „Приложни изследвания и комуникации“, доскорошният председател на КРС Петър Рендов, Георги Апостолов от Фондация „Безопасен Интернет“, Стоян Боев от ICB, Камен Колев – зам.-председател на Българската стопанска камара, Борислав Борисов от БТК и др.
Сред основните елементи в доклада е обсъждането на т. Нар. „телеком пакет“, посочи Калфин. Ще се настоява за максимално бързи прилагане на пакета и неговите мерки. Предвижда се засягането на директивата за личните данни. Смята се, че тя е остаряла и трябва да се променят доста от елементите в нея.
Въпроси за обсъждане са как ИКТ могат да се използват в основните програми, по които работи ЕК, как ИКТ могат да помогнат за опазване на околната среда и природата, как да се запази демократичният характер на интернет и да бъде достъпен за всички. Ключова тема е преходът към цифрова телевизия. Нужни са мерки за стимулиране на гражданите да започнат да ползват интернет по-активно, добави Калфин. Ще се говори и за предотвратяване на вторичното цифрово разделение – за целта ще е нужно да се изработи законодателство, което да създава доверие към новите технологии.
Киберсигурността също ще е сред основните теми и ако досега тя се разглежда от гледна точка на авторски права или лични данни, но тя е нещо много по-цялостно и ще трябва да бъде разгледана в целостта й, добави Калфин. Важни теми ще са „смарт“ измерванията и ограничаването на разходването на енергия. Електронното здравеопазване също ще е на дневен ред.
Общият европейски пазар не е пропуснат сред темите. В момента няма истински общ пазар в ЕС, посочи Калфин. Само 7% от сделките са трансгранични – разправиите с пощи, митници, физически правила и хиляди бюрократични и административни тежести отказват човека от покупките от други страни-членки. Това трябва да се промени.
Част от петте милиарда евро по възстановителния план на ЕС може да се използва за осигуряване интернет свързаност, но у нас бе решено средствата да се използват за градежа на пътища, което също е добра мярка, коментира евродепутатът. Според него, ЕК настоява за смекчаване на изискванията за държавна помощ, а особено внимание следва да бъде отделено на отдалечените райони, слабо населените райони и хората в неравностойно положение.
Въпросът доколко държавата трябва да инвестира – например в мерки за осигуряване на интернет за 100% от населението, в осигуряване на техника за цифрова телевизия (т. нар. сет-топ кутии) и др. предизвика разногласия сред гостите на дискусията. Според някои, трябва да се заложи на европейски фондове и програми, по които може да се осигури финансиране за закупуването на сет-топ кутии за цифровата телевизия – за социално слабите граждани на страната. Други пък са на мнение, че ако на социално слабите винаги се поднасят готови решения, те ще продължат да са винаги социално слаби. Ако държавата преди години бе инвестирала по друг начин в тези хора, днес те нямаше да са социално слаби, посочи Т. Ялъмов. Според него моделът на „осигуряване“ с държавни средства на определени блага за социално слабите, например с въпросните сет-топ кутии, обрича обществото вечно да следва схемата, в която данъкоплатците принудително „подаряват“ различни неща на социално слабите.
Вместо да се предвиждат средства за осигуряване на цифрови приемници или за интернет достъп, по-добре е да се предвиди уредба такава, че бизнесите да припознаят своя бизнес-интерес да направят всичко това – да изграждат фиксирани или безжични мрежи и т.н.
Същият въпрос произтича и от твърдо очертаващата се тенденция да се въвеждат „смарт“ измервателни уреди за електроенергията с цел повишаване на енергийната ефективност на домакинствата и намаляване консумацията на електроенергия. Ако ще трябва във всеки дом да има „смарт“ измервателни уреди, то кой би следвало да плати за тях, бе въпросът на Ивайло Калфин.
По думите му, в сега обсъжданите мерки, които ЕК предстои да разглежда, е идеята да се направи така, че до 2013 година всяко домакинство в ЕС да бъде осигурено с достъп до интернет. Пак до 2013 година трябва да се постигне такова развитие, при което 75% от европейските потребители да използват 3G услуги. „Цената трябва да направи възможно това“, подчерта Калфин. Обсъжда се и идяета за преносимост на номерата в европейски мащаб. До 2020 година пък всички домакинства да имат достъп до „много бърз“ интернет.
Оперативната съвместимост трябва да е налице и то на всички нива – хардуер, софтуер и т.н., така че участниците на пазара да не си “заграждат”територии, посочи още Калфин. В този контекст е много важно да се заложи на отворени стандарти, посочи Георги Брашнаров. В по-раншните редакции на доклада те бяха посочени, но в по-новите редакции формулировката е прекалено неясна и не налага с категоричност използването на отворените стандарти, добави Брашнаров. Те обаче са от особено значение за малкия и средния бизнес, а както е добре известно огромната част от ИКТ фирмите попадат именно в тази категория, посочи той.
До 2015 година 50% от обществените поръчки да се изпълняват през интернет предвижда още планът, който Калфин подложи на обсъждане. Отрити остават темите за авторските права и споделянето в интернет, ограничаването или целенасоченото публикуване на европейското културно наследство онлайн и инициативи като е-библиотеката „Europeana“ – за споделяне на съдържание между европейските страни.