Индустрията на знанието в България остава сред ключовите двигатели на икономическия растеж, но данните за 2024 г. и първата половина на 2025 г. показват, че секторът навлиза в по-сложен етап, който поставя нови изисквания пред бизнеса и публичните политики в областта на образованието, иновациите, регулаторната среда и инвестициите, сочи годишният доклад на браншовата организация AIBEST.
Секторът обединява 833 компании в BPO, ITO и R&D, като ИКТ създава 9,6% от брутната добавена стойност – едно от най-високите нива в Европейския съюз, подчерта председателят на асоциацията Йордан Гинев.
България запазва силни позиции като дестинация за дигитални и бизнес услуги, включително водещо място в региона и присъствие в глобалния топ 10 по регулаторно качество.
В същото време през 2024 г. приходите в сектора нарастват със 7,6%, но темпът се забавя спрямо предходната година, а броят на новите компании спада рязко – от 23 през 2023 г. до едва 5 през 2024 г.
Заетостта се стабилизира на ниво от 105 436 души, с минимален годишен ръст от 0,2%, което измества фокуса от количествен растеж към по-висока добавена стойност и развитие на човешкия капитал.
„Индустрията вече не е във фаза на бързо разширяване, а на стратегически избор – какъв тип инвестиции, проекти и компетенции иска да привлича България. Именно затова образованието, R&D и предвидимата среда стават решаващи за следващия етап на развитие”, каза Йордан Гинев.
Представители на бизнеса дискутираха по-широката икономическа и геополитическа рамка за развитието на сектора, включително ролята на България в европейската и регионалната технологична екосистема и условията за дългосрочна конкурентоспособност.
„София и България се утвърждават като дестинация за инвестиции с висока добавена стойност. Това е и ясната посока на усилията на сектора като цяло – привличане на проекти с по-висока технологична и икономическа стойност, които създават устойчив растеж”, посочи Виктор Гусев, ръководител на отдел „Инвестиции и бизнес развитие” към Invest Sofia.
Втора дискусия се фокусира върху силните послания за България през призмата на различните подсектори (BPO, SSC, ITO и R&D). В този контекст AIBEST представи инструмент с консолидирани данни, който обобщава ключовите фактори, правещи България конкурентна дестинация за разширяване на екипи, създаване на нови операции и навлизане на нови компании в сектора.
„Забавянето на новите инвестиции и достигането на плато в заетостта показват, че инерцията от последното десетилетие вече не е достатъчна. За да привлече нови чуждестранни инвестиции и да се конкурира за следващото поколение AI и deep-tech проекти, България трябва ясно да заяви приоритетите си и да ги подкрепи с последователни политики”, заяви Илия Кръстев, член на УС на AIBEST и председател на БРАИТ.
Годишният доклад на AIBEST очертава индустрията на знанието като зрял, международно интегриран и иновационно ориентиран сектор, който има потенциал да запази ролята си на ключов икономически двигател, при условие, че развитието му бъде подкрепено с дългосрочна визия и координирани действия.
1 коментар
Вчера нарочно погледнах разни инвеститори (с хиляди персонал) и рани ИТ компании… дакт е че от печалбата обявяват около 93% като оперативен разход, после като платят (10–5%) в/у отетената печалба и фирма с 50 човека оставя в държавата нещо от сорта на 13-15 хиляди лева като данъци. И всичко е точно 50 програмиста остават в България 15 хиляди на година (да плащат осигуровки и заплати) – но в крайна сметката добавената стойност е нула. Ако си мислите, вижте има др. компании с 2 хиляди персонал и имат отчетени години с 600 хиляди лева печалба – респективно оставили са 90хиляди лева за цялата година, при положение че експлоатират 2000 човека. Докато не почнем да си говорим истините, няма как да се обвинявам взаимно и политиците да са това и онова – да изрината “тези инвеститори”, които нищо не оставят и ще видите как хазните ще се пълнят истински и ще има за всичко, че даже и за българите ще стига