Свърши ли се с глобалността на глобалната мрежа?

Когато интернет набираше популярност през 90-те години, мнозина възторжено заговориха за глобалната мрежа и за това как светът наистина се превръща в глобално село. Днес, изглежда, тази тенденция върви назад: глобалната мрежа става все по-малко глобална.

По време на януарските събития в Иран хората там все още имаха достъп до платформа, която в известен смисъл беше като интернет. Иранците можеха да изпращат съобщения на членове на семействата си чрез приложение, наблюдавано от правителството, и да гледат клипове на Манчестър Юнайтед на сайт за споделяне на видеоклипове на фарси. Можеха да четат държавни новини и да използват местна навигационна услуга.

Това, което не можеха да направят, беше да проверят международните заглавия. Не можеха и да изпратят новини до познати и приятели във външния свят – никакви снимки, никакви видеоклипове, никакви твърдения не можеха да се процедят извън Иран.

Късченет – така анализаторите нарекоха подобието на интернет, което има Иран (от „късче“ + „нет“). Но то се превръща в реалност за много милиони хора.

Повече от половината от руските региони имат достъп само до ограничена, одобрена от правителството версия на интернет чрез мобилните си телефони. „Голямата китайска защитна стена“ блокира по-голямата част от глобалния интернет за китайците, включително сайтове като Google и Guardian. Хунтата в Мианмар експериментира с целенасочени спирания на интернет и затова наскоро властите в Афганистан и Пакистан го направиха.

Въпреки призивите и усилията интернет да остане глобална мрежа, редица правителства по света правят всичко възможно да ограничат безпрепятствения пренос на данни към и от териториите на своите държави.

Днешният онлайн свят е доминиран от големи технологични платформи и е залят от незаконно съдържание и дезинформация. Това не може да се отрече. Но той все още е структура, в която факти, идеи и информация, достъпни от Лондон, са до голяма степен достъпни и от Делхи, Йоханесбург и Сао Пауло.

Това може да се промени бързо. Основен фактор за това е нарастващият износ на технологии за цензура, които непрекъснато се усъвършенстват. Те включват устройства, продавани от компании в Китай, които дават на своите клиенти – правителства в Пакистан, Мианмар и Етиопия, наред с други – изключително прецизен контрол върху това, което влиза и излиза от дадена страна. Смята се, че подобни технологии са в основата на настоящото спиране на дейността на Иран.

Технологиите за цензура стават все по-мощни, като същевременно програмите, предназначени да ги възпрепятстват, са унищожени.

За тези, които работят по проблема, залозите са високи. „Когато правителствата искат да не бъдат проверявани за това колко хора убиват по улиците си, те ще изключат интернет“, казват американски военни специалити.

Да се изгради късченет не е съвсем лесно. Интернет по замисъл е децентрализирана и дълбоко взаимозависима мрежа. Но скорошният пример на Иран показва, че това става далеч по-правдоподобно. Русия се опитва да създаде подобен режим на прекъсване на интернет връзката от няколко години и други авторитарни режими изглежда споделят амбицията. Това ще става все по-евтино и по-лесно за постигане.

Правителствата по целия свят, включително в Европа, насърчават идеите за суверенни данни, суверенен изкуствен интелект и, в някои случаи, суверенен интернет. Това е съпътствано от амбицията за национализиране на инфраструктурата, например за съхраняване на здравните досиета на гражданите на дадена страна в центрове за данни в същата страна. Подобна цел е разбираема, като се има предвид все по-авторитарният уклон на американските технологични платформи, които са пазители на голяма част от световните данни.

Но за авторитарните политически режими в различните страни спирането на свободния обмен на информация е част от политиката по укрепване на диктата.

В продължение на близо две десетилетия САЩ подкрепяха глобалниТЕ усилия, целящи да направят изключително трудно разделянто на интернет и откъсването на части от него. Проектът се основаваше на инструменти за финансиране, създадени от групи по целия свят. Но днес тази програма вече не работи.

Борещите се за цифрови свободи в сурови условия сега гледат към Европа с надеждата, че ЕС може да поеме „щафетата“, да финансира технологии против цензура. Но е спорно дали Европа има парите или волята да направи това, предвид другите отговорности, които трябва да поеме.

През това време идеята за информационната глобална мрежа с неограничени възможности постепенно се стопява в далечината.