Учени разработиха “конструктор”, който позволява създаване на електроника с атомна прецизност. Очаква се иновацията да намери приложение в разработката на гъвкава електроника и квантови системи.
Изследователи от университета в Бирмингам, университета в Уоруик и университета във Виена съобщиха за разработка, която би могла да помогне за създаването на електронни материали от следващо поколение с атомна прецизност.
Разработката включва набор от методи, които позволяват създаване на електронни компоненти под формата на наноленти в молекулярен мащаб.
Ключовата характеристика на този подход е, че такива структури могат да бъдат сглобени директно върху метална повърхност, постигайки перфектно дефинирана форма и структура.
Според участниците в проекта, това е значително по-трудно за постигане с помощта на традиционни химични методи, където постигането на такава прецизност на молекулярно ниво е изключително трудно.
Следователно, новата технология може да бъде важна стъпка в разработването на по-сложна и миниатюризирана електроника.
Изследователите отбелязват, че новият подход отваря пътя към създаването на електронни компоненти, чиито размери и свойства могат да бъдат контролирани буквално атом по атом.
Това е особено важно за приложения, където прецизността, стабилността и повторяемостта на структурата на материала са критични. В такива системи дори малко отклонение в конфигурацията може значително да повлияе на производителността на устройството.
Разработката има широк спектър от потенциални приложения. Те включват интелигентно облекло, гъвкава електроника и квантови изчисления, които изискват материали с високо прецизни електронни свойства.
С други думи, не говорим за едно-единствено устройство, а по-скоро за технологична платформа, която би могла да формира основата на цял клас бъдещи електронни компоненти.
Един от участниците в проучването, Джеймс Лорънс, описа разработката като нов инструмент за създаване на електронни материали с атомна прецизност.
Според него, способността за отглеждане на наноленти директно върху метален субстрат прави възможно получаването на особено добре дефинирани структури, нещо, което преди е било трудно постижимо.
