Европа произведе рекордните 129 TWh електроенергия от фотоволтаици през второто тримесечие на 2026 г., което е близо 20% повече спрямо всяко предходно тримесечие. Бързото разширяване на соларните мощности обаче води до все по-чести ситуации на отрицателни цени на електроенергията и променя начина, по който операторите на електроцентрали и системи за съхранение участват на пазара.
Новите данни от доклада Q2 European Electricity Market Summary на Montel показват, че европейската електроенергийна система навлиза в нов етап. Производството на възобновяема енергия вече расте по-бързо от способността на електропреносните мрежи и потреблението да я усвоят, което поставя нови предизвикателства пред балансирането на системата.
Излишъкът променя търговските стратегии
Продължителното слънчево време и устойчивите антициклонални условия доведоха до исторически рекорд в производството на електроенергия от фотоволтаици. В резултат много оператори на газови, въглищни и други гъвкави електроцентрали, както и на батерийни системи за съхранение, започнаха да ограничават участието си на пазара „ден напред“.
Вместо да предлагат енергия предварително, те все по-често запазват капацитета си за балансиращите услуги и пазарите за спомагателни услуги, където очакват по-високи приходи.
Според Montel, тази промяна прехвърля значителна част от тежестта по балансирането на електроенергийната система към краткосрочните пазари. Това увеличава ценовата колебливост в рамките на деня и повишава стойността на активите, които могат да реагират почти мигновено на нуждите на електропреносната мрежа.
Отрицателните цени стават все по-често явление
Рекордното производство на слънчева електроенергия доведе до многократни ограничения на генерацията в часовете около обяд, когато производството надхвърля търсенето. В тези периоди борсовите цени на електроенергията в редица европейски държави преминаха в отрицателна територия.
Испания отчете най-много часове с отрицателни цени през първата половина на 2026 г. – общо 596. Следват Португалия с 462 часа и Франция с 370 часа.
До края на април цените на някои европейски пазари се доближиха до минимално допустимите стойности. Това накара енергийните борси да намалят ценовия праг от минус 500 евро до минус 600 евро за мегаватчас.
Горещите вълни обърнаха пазара само за дни
Само няколко седмици по-късно силната гореща вълна през юни предизвика рязко увеличение на потреблението за охлаждане. Едновременно с това намаля производството на соларни термални централи, конвенционални топлоелектрически мощности и част от ядрените реактори.
В резултат, Франция и Испания многократно отчетоха среднодневни и седмични цени над 100 евро за мегаватчас. В Германия следобедните борсови цени на моменти надхвърлиха 600 евро за мегаватчас, което ясно показва разминаването между огромното производство от фотоволтаици около обяд и рязкото нарастване на търсенето след залез, когато соларните мощности вече не произвеждат.
Очакват се още по-силни ценови колебания
Montel прогнозира, че тенденцията ще се засили през третото тримесечие. Метеорологичните прогнози сочат висока вероятност от нови горещи вълни през юли и август в Западна и Централна Европа, съчетани със силно слънцегреене и слаб вятър, което ще поддържа производството на фотоволтаиците над сезонните норми.
В Германия, която е най-големият електроенергиен пазар в Европа, производството на слънчева електроенергия може да бъде с до 20% над обичайните нива, ако метеорологичните условия останат сходни с тези през юни.
Подобен сценарий вероятно ще доведе до още по-чести и по-дълбоки отрицателни цени около обяд, последвани от рязко поскъпване във вечерните часове, когато конвенционалните електроцентрали трябва бързо да компенсират отпадането на фотоволтаичното производство.
Югоизточна Европа е сред най-уязвимите региони
Докладът посочва, че геополитическата несигурност около доставките на втечнен природен газ и напрежението в Близкия изток продължават да поддържат високи цените на природния газ. Това ограничава поевтиняването на електроенергията в часовете с най-високо потребление.
Montel очаква операторите на гъвкави електроцентрали и батерийни системи да продължат да се изтеглят частично от пазара „ден напред“. Ако тази тенденция се запази, ликвидността на този сегмент ще намалява, а ценовите колебания ще стават още по-изразени.
Сред най-рисковите региони анализаторите открояват Югоизточна Европа. През юни високите температури принудиха атомната електроцентрала „Пакш“ в Унгария да намали производството си, което показа колко бързо локалните ограничения могат да предизвикат резки ценови скокове.
Най-голяма нестабилност се очаква на пазарите в Южна Европа, където има високо разпространение на слънчева енергия и ограничени трансгранични електропреносни връзки.
По-устойчиви вероятно ще останат държавите с повече водноелектрически мощности, гъвкави газови централи и по-добра свързаност със съседните електроенергийни системи, макар че и те няма да бъдат напълно защитени от подобни сътресения.
