Въпреки че това може да звучи като научна фантастика, слушалките, които четат мозъчната активност, вече са факт – и са в продажба. Компанията за носими технологии Neurable твърди, че нейните слушалки, оборудвани с електроенцефалографски (ЕЕГ) сензори, могат да проследяват умората у човека и да намаляват прегарянето.
През нощта въпросните слушалки улавят електрическите сигнали на мозъка, за да картографират съня. През деня същите ЕЕГ сензори помагат за планиране на взискателни задачи за часовете, когато човек е най-активен.
Интересът към слушалките с ЕЕГ не е от вчера. През 2023 г. Apple подаде патентна заявка за AirPods с електроди, които биха измервали мозъчната активност. Като се има предвид, че фирмата продава стотици милиони слушалки всяка година, технологията би си проправила пътя към наистина масово разпространение.
Въпреки че „слушалки с ЕЕГ функция“ може да звучи футуристично, реално устройството не изглежда специално. Няма светещи елементи, няма видим ЕЕГ-апарат и няма тържествено заявление, че са интерфейс към мозъка. Вместо това промяната е толкова тиха и постепенна, че би било лесно да се проспи.
В близко бъдеще 10-годишно дете, на което са поставени слушалки с ЕЕГ-сензори, няма да ги възприема като специална невротехнология – те ще бъдат просто слушалки, които то си носи, за да спи, учи или да се фокусира. Един ден това дете би могло да стане служител на работно място, където мониторингът на мозъка е незабележим фонов процес.
Бъдещите деца ще бъдат част от първото поколение, което ще израсне в рамките на това, което може да се нарече „невротехнологична промяна“.
Ерата на невротехнологиите
Невротехнологията напуска лабораториите и болниците, където е родена, и се установява в нашите офиси, улици и спални. Тази миграция представлява ново технологично състояние – такова, при което мозъкът се превръща в рутинна точка на контакт между нашето биологично аз и цифровите системи около нас.
Две тенденции обясняват защо тази промяна настъпва сега.
Първата е изкуственият интелект, който позволява на учените и разработчиците да извличат полезни модели на умствена активност от неинвазивни записи. Това включва сигнали, генерирани от евтини носими сензори – задача, която някога е изисквала специализирано клинично оборудване.
Втората тенденция е залогът, който големите технологични фирми правят върху невронните интерфейси. Meta, например, пусна на пазара гривна, която чете невроелектричните сигнали на мускулната активност, за да контролира новите очила, произведени от компанията. Това решение бе подкрепено от изследване, публикувано в Nature.
Неврологичното наблюдение се интегрира в потребителските устройства, които милиони хора вече използват. Но взети заедно, продължаващата невротехнологична промяна и състоянието на мозъка като интерфейс повдигат спешен въпрос: какво се случва с ума, който расте в подобна реалност?
Невротехнологични по рождение
Много от днешните млади хора ще бъдат първите, които ще израснат в свят, където невротехнологиите са просто част от ежедневието. Можем да ги смятаме за „невротехнологични по рождение“. Терминът е като този на дигиталните по рождение, но отбелязва по-рязък разрив, отколкото предполага паралелът.
Досега дигиталните технологии са оформяли умовете ни, бидейки отвън. Екраните, платформите и интернет са променили на какво обръщаме внимание, как помним и как общуваме помежду си, но те винаги са стояли между нас и света, опосредствайки нашето преживяване за него.
Невротехнологията работи от вътрешната страна на тази граница. Тя измерва, декодира и модулира самата мозъчна активност. Това е разлика по-скоро във вида, отколкото в степента.
Три измерения на промяната
Може да се каже, условно, че настъпващата промяна има три направления.
Първото измерение е технонаучно. Как да преместим интерфейсите надеждно от лабораториите и болниците в ежедневието? Какво се случва, когато изкуственият интелект и невротехнологиите станат по-интегрирани? И какво се случва с невроданните, след като те се превърнат в още един поток от информация, преминаващ през биометричните и цифровите системи, които вече използваме?
Второто, доста важно измерение, е когнитивното. Какво е влиянието на продължителното взаимодействие с тези устройства върху развиващото се чувство за себе си и личната идентичност? Как се променят саморегулацията и контролът на импулсите, когато да бъдеш наблюдаван е постоянно състояние, при това тук става дума за мозъка, а не просто за поведението?
И по-малко очевидно, но най-поразително: как вътрешният диалог– който обикновено се развива чрез интернализиране на говоримия обмен с други – се оформя при деца, отгледани с инструменти за декодиране на реч и безшумна комуникация?
Третото направление е социокултурното. Какви норми и институции трябва да управляват всичко това? Кой получава достъп и кой остава от другата страна на невротехнологичното разделение?
Регулацията не може да чака
Тези три изследователски измерения не са изолирани – те се пресичат и си влияят взаимно. Техническият напредък вече дава на институциите нещо, на което да стъпят.
Но регулациите и управлението не могат да чакат доказателствата да се натрупат, за да предприемат действия, тъй като инфраструктурите, които произвеждат новото поколение устройства, вече са задействани. На някои работни места, като например в минната индустрия, служителите вече носят ЕЕГ устройства, които проследяват нивата им на умора.
Всеки, който не си спомня времето преди интернет, може да бъде етикетиран като „дигитален по рождение“. Скоро същото ще се каже и за хората, които са израснали с помощта на невротехнологиите.
Да се нарече с думи това ново поколение, преди все още да се е оформило, е важно – това го прави видимо за изследванията и регулациите, а жизненоважните въпроси за тази нова технология могат да получат отговори, само ако ги зададем достатъчно рано.
Може би на всички ни е познат уклонът да се питаме „„какво е да си прилеп“, или да си куче, или дърво… Днес този въпрос се обръща навътре, към децата, израстващи в ерата на мозъчните интерфейси. За тези от нас, които са израснали без него, въпросът, който трябва да си зададем, е следният: Какво е да си невротехнологичен по рождение?
