Погрешно е в криза да се съкращава бюджетът за софтуер

В условия на криза първосигнално оптимизацията на разходите включва съкращаване на перата за реклама и софтуер. „Това е погрешен подход. Не бива да забравяме, че оптимизацията на бизнес процесите включва не само оптимизация на разходите, а и оптимизация на приходите. Ако нямате лесен начин да видите резултатите от дейността си, кои стоки се продават най-добре, кои клиенти ви правят най-добър оборот и как да повишите КПД-то на служителите си, вие не можете да бъдете конкурентоспособни”, сподели в интервю за TechNews.bg Генчо Чокоев, президент на ГенСофт – един от основните разработчици на софтуер за управление на бизнеса у нас.

Генчо Чокоев президент на ГенСофт

Г-н Чокоев, последните две години преминаха за голяма част от бизнеса под знака на кризата и оцеляването. Как бихте определили 2010-та  – година на излизане или на задълбочаване на кризата бе тя за бизнеса в България? Доколко медийният шум и страхът от кризата повлияха на поведението на компаниите?   

Нашата фирма има много точни наблюдения за процеса на развитие на кризата в България. Ако мога да перифразирам наш клиент как се развива кризата в неговия бизнес, отговорът му беше: „Кризата се развива отлично”. За изминалата година може да се каже, че беше година на застой и прогнозиран спад в оборотите на масата наши клиенти. Докато за 2009 може да се каже, че кризата ни изненада, за 2010 вече компаниите бяха подготвени – бяха извършени структурните промени, оптимизирани разходите и съставен някакъв план за оцеляване. До голяма степен изненадата през 2009 беше повлияна от политиката на предишното правителство и медийните публикации, че кризата няма да засегне България.

Като софтуерна компания с близо 8000 клиента от най-различни сектори, вероятно имате ясна картина за състоянието на отделните браншове. В кои сектори има спад и къде се наблюдава ръст през последната година? Кои са основните проблеми, с които се сблъскаха компаниите?

Да така е, ние се срещаме ежедневно с нашите клиенти и получаваме обратна връзка за процентите на спад или ръст. За съжаление, малко са фирмите, които имат ръст през последната година. Това са фирми в браншове, без които не може – например в търговията с лекарства и медицински консумативи, както и в хранително-вкусовата промишленост. В тази област оборотите са спаднали с малко – около и под 10%. Почти не е пострадала търговията със семена и препарати за растителна защита, което може би се дължи на субсидирането от еврофондовете.

Много пострадал е секторът на строителството и свързаните с него отрасли – това са производството и търговията със строителни материали, мебелното производство, фирми, монтиращи алуминиева и PVC дограма, ВиК материали и т.н.. Там спадът е над 30%, в някои случаи и над 60%. Голяма част от фирмите в тези сектори намалиха драстично дейността си, а някои се пренасочиха в други области. Сериозен спад има и в търговията с авточасти.

Оптимизацията на бизнеса винаги е била на дневен ред, но в по-трудни икономически условия е неизбежна. Как вашите софтуерни решения за управление на бизнеса могат да помогнат на компаниите да бъдат по-ефективни, респ. по-конкурентни на пазара?

В условия на криза първосигнално оптимизацията на разходите включва съкращаване на перата за реклама и софтуер. Аз мисля, че това е погрешен подход. Без да искам да обидя някого, средностатистическият потребител е късопаметен и ако един продукт не е постоянно в рекламите, бързо се забравя. Подобно е положението и със софтуера. Не бива да забравяме, че оптимизацията на бизнес процесите включва не само оптимизация на разходите, а и оптимизация на приходите. Ако нямате лесен начин да видите резултатите от дейността си, кои стоки се продават най-добре, кои клиенти ви правят най-добър оборот и как да повишите КПД-то на служителите си, вие не можете да бъдете конкурентоспособни.

Наши клиенти с автосервиз след задълбочен анализ стигнаха до извода, че не им е изгодно да обслужват италиански автомобили. В резултат на реорганизацията оборотът им се качи с над 20%. Също така с наша помощ бяха прегледани резултатите от работата на всеки монтьор, бяха дефинирани слабите пунктове в работата на фирмата и взети съответните организационни мерки. Инвестицията в софтуер, съчетана с воля за промени от страна на ръководството, винаги дава положителен финансов резултат.

В чисто технологичен аспект, налице е ясна тенденция в световен мащаб към все по-широко използване на мобилни устройства за бизнес цели и на уеб базирани приложения. В каква степен българският пазар е повлиян от тази тенденция и как вие като доставчик на ERP софтуер реагирате на нея?

Използването на мобилни устройства не е от днес. Ние имаме клиенти, които работят повече от десет години с подобни решения. Това, което се наблюдава в момента, е навлизането на интернет базирани устройства и за нас това вече не е бъдеще, а настояще. Всеки ръководител иска да има винаги и отвсякъде поглед върху бизнеса си и ние съответно му даваме тази възможност. Интернет версията на нашия софтуер е достъпна от смартфон, лаптоп или NetPC-тa. Благодарение на бързо развиващите се и поевтиняващи мобилни услуги, тази функционалност вече е достъпна за всеки.

Известно е, че софтуерната ни индустрия е една от малкото, които могат да изнасят услуги и продукти на външния пазар. Какви са перспективите и конкурентните предимства на българските софтуерни разработчици? В кои области, според вас, българският интелектуален продукт има реални шансове за успех?

Софтуерната индустрия винаги е била независима от географските граници. Ние започнахме нашия бизнес точно с аутсорсинг за чужди компании, това и сега го правят и то успешно много други български разработчици. Нашите програмисти са на много високо професионално ниво и освен това могат да разсъждават нестандартно и да решават сложни проблеми.

Това, което е по-трудно, е нашите продукти да се продават успешно навън. Аз говоря от гледна точка на българските ERP продукти, които за съжаление са повлияни от средата и до голяма степен са „побългарени”. Имахме един комичен случай с наш клиент от Белгия, който не можеше да разбере за какво служи бутонът „Фактура” и какво означава „Ако искаш да пуснеш фактура го натискаш…”. За да излезем на външния пазар ни трябват продукти, които да са направени по европейски стандарти. За нашата фирма това е новият ни продукт Bizzio, който е съобразен с европейските норми на търговия и производство, изцяло уеб-базиран и в който са вложени най-новите софтуерни технологии.

Вече измина почти месец от новата година? С какво темпо започна тя и какви са очакванията ви за бизнеса през 2011-та, спрямо предходната година? Какво бихте искали и опитали да промените?

Инфлексна точка – това е точка от крива, в която втората производна на функцията, описваща кривата, си сменя знака. Или с други думи, това е точката, в която кривата променя своя тренд – примерно от намаляваща се изправя и в следващия момент става растяща. Според нас някъде през новата 2011 ще има една такава точка, в която в един момент ще останем в безтегловност, а след това бавно ще започнем да изплуваме.

За нашата фирма планираме  да разширим дейността си извън България, като сме направили правилните стъпки в тази посока. Вглеждайки се в българския пазар за ERP системи, все повече се опитваме да виждаме в него европейския пазар. Все повече се опитваме да откриваме общото, а не различното, да прилагаме глобалния начин на мислене и работа. В нашите очи българският пазар е вече европейски, а след като е така – защо да се ограничаваме само с него? Ние сме фирма разработваща европейски софтуер и реализираща го на европейския пазар.

Въпросите зададе Красимир Банков