Макар че по целия свят се строят все повече големи вятърни централи, много от тези проекти се оказват недостатъчно ефективни. Подобни централи не произвеждат повече енергия, както се очаква от тях, пише GreenTech.bg.
Ново изследване показва, че причината за неефективността може да бъде в това, че вятърните турбини се изграждат твърде близо една до друга. Според изследователите, разполагането на турбините по-далеч една от друга ще доведе до икономически по-ефективни вятърни генератори.
Най-новите вятърни централи, били те крайбрежни (офшорни) или наземни, обикновено използват турбини с ротор с диаметър от около 91 м, които обикновено са разположени на около седем роторни диаметъра една от друга. Чарлз Менйеву, специалист по механика на флуидите и турбуленцията в университета Джон Хопкинс, и Йохан Майърс, професор в Католическия университет Льовен в Белгия, са провели проучване, което показва, че поставянето на вятърните турбини два пъти по-далеч една от друга – 15 роторни диаметъра една от друга – води до по-ефективен добив на електроенергия.
Менйеву посочва, че по-ранните изчислителни модели за големите вятърни централи – тези, състоящи се от стотици или дори хиляди турбини – се основават на добавянето на още и още генератори – нещо нормално за „зората“ на вятърните турбини. Неговият нов модел за разстоянието между генераторите обаче взема предвид взаимодействието на масивите от турбини с целия поток от ветрове и други атмосферни движения.
Изследователите твърдят, че енергията, произведена от голям вятърен парк, е свързана не толкова с хоризонталния вятър, колкото със зависимостта от силните ветрове и турбуленцията, създавана от самите големи турбини.
Използвайки високо-производителни компютърни симулации и експерименти с аеродинамичен тунел, учените са установили, че при правилно разстояние една от друга, турбините променят атмосферния „пейзаж“ по начин, който създава турбуленция, а тя, от своя страна, раздвижва въздуха и помага за извличане на повече кинетична енергия от спускащия се от големи височини въздух.
А не започнаха ли вместо витла /перки/ да ползват турбини?
А взимат ли под внимание, че ако се разположи на по-голяма пощ парка може да:
1. Излезе от зоната на високи скорости на вятъра
2.Застане на някой от миграционните пътища на птиците.
3.Може да навлезе в защитена природна зона.
Като са правили изследванията в аеродинамичния тунел, дали са съобразили, че реално във вятърна ферма скоростите са различни в различните точки?
И последно допълнение: Wake effect-а е изследван отдавна и се взима под внимание при изчисляване на паркове.