Международен екип от учени намери първото генетично доказателство за ролята на стероида дехидроепиандростерон в процеса на стареене. В бъдеще този хормон ще може да се ползва като маркер за биологична възраст.
Учените са открили осем гена, които контролират нивото на дехидроепиандростерон, отделян от надбъбречната жлеза, и влияят на продължителността на живота, съобщи PLoS Genetics. Някои от тези гени са свързани със заболявания сред възрастните като диабет тип 2 и лимфом.
Известно е, че концентрацията на дехидроепиандростерон-сулфат бързо намалява с напредване на възрастта. Към 85-тата година тя вече е намаляла с 95%. Това породи хипотезата, че дефицитът на този хормон има роля в заболяванията и намалява продължителността на живота.
В рамките на изследването са анализирани 2,5 милиона генетически варианта на близо 15 хиляди жители на САЩ и Европа. Научното откритие не означава обаче, че повишаването на нивото на дехидроепиандростерон автоматично ще избави хората от болести и ще удължи живота им. Тази възможност ще бъде предмет на бъдещи изследвания на учените.
Проблемът е начина по – който сме устроени а той е един за всички бозайници. Животът се състои в ядене и ***** (чрез което се размножаваме). Създаваш поколение и това е после поколението ти създава поколение. Не може хем да сме безсмъртни хем да се размножаваме, това би довело много голяма пренаселеност. Ако не се размножаваме то хората ще са много странни безполови същества.. Друг проблем е информацията която ще съхраняваме ако живеем два три пъти повече.
Та според мен отговора не е в някакъв си хормон.. Хормоните са нещо временно и се контролират изцяло от нас.
Проблема е изцяло природен 🙂