Битката със спама е обречена на неуспех, смятат водещи специалисти от ИТ сектора. Или по-точно, може да бъде постигнат само частичен успех в ограничаване разпространението на нежелани електронни съобщения в пощенските кутии на обикновени потребители и фирми. 100% елиминиране на спама е невъзможно, категорични са експертите. Както престъпността съществува в ежедневието, така и он-лайн натрапниците ще намират нови и нови начини за нерегламентиран достъп до интернет аудиторията, твърди Саманта Макманъс, мениджър в звеното за технологична сигурност на софтуерния гигант Microsoft.Каквито и средства за защита да измислят компаниите, явлението спам продължава да задръства електронните пощенски кутии. Според последни проучвания, около 70% от съобщенията до крайните потребители са от типа спам. Във фирмените пощи картинката е малко по-добра, предвид мерките, които вземат компаниите срещу нежеланите електронни съобщения. Там спамът държи “едва” 45% от и-мейл трафика.
Битката със спама се води на няколко фронта – технологичен, законодателен, възпитателен, ако щете. Но въпреки напредъка във всяко едно от тези направления, на хоризонта не се вижда тотално решение на проблема. В последните години бяха създадени и влязоха в употреба доста развити технологични средства за борба със спама. Възможностите за филтриране на входящия трафик се подобриха значително и много потребители и фирми се възползваха от тях. Проблемът тук е, че колкото по-строги са ограниченията, толкова по-голям е рискът от блокиране на нормалните съобщения, които не са от типа спам. Т.е., спасявайки се от спама, може да не получите електронната поща, която искате и очаквате.
Усилията в областта на законодателството пък се сблъскват с проблема, идващ от глобалния характер на електронните комуникации. За спама няма граници и за да бъде ефективна борбата срещу него от законодателна гледна точка, всички страни трябва да предприемат аналогични мерки. Доколкото светът е твърде разделен икономически, политически, социално и във всякакви други аспекти, подобен законодателен консенсус изглежда на този етап малко вероятен. Но трябва да се отчете все пак, че различните страни, вкл. и България, правят важни стъпки в законовото ограничаване на спама. Очаква се положителен ефект да даде и наскоро обявеният набор от препоръки за борба със спама на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD), която обединява 30 развити страни.
Явлението спам обаче е като вирус, който непрекъснато мутира. Тази му способност експертите обясняват с навика на спамърите непрекъснато да общуват помежду си, да обменят идеи и ноу-хау как да заобикалят защитите. Те просто обичат да говорят едни с други, като приятели, а не като конкуренти. В съюзници на спамърите по неволя се превръщат и техните жертви – обикновените потребители на електронна поща. Тъй като повечето потребители не задават най-строгите критерии за филтриране на трафика, за да не блокират легитимните съобщения, те стават съучастници в разпространението на спама.
В една своя книга от 1995 година Бил Гейтс, основателят на Microsoft, предрича, че на хората ще се плаща, за да четат нежеланите съобщения, т.е. спама. Дали и кога? Времето ще покаже.