4.1% от всички уеб сайтове подлагат в някаква степен на риск обикновения уеб сърфист. Според ново проучване на SiteAdvisor, сайтовете, които произхождат от Румъния и Русия, е най-вероятно да хостват зловредни кодове. България е на пето място в Европа и Средния изток с 1,9% домейни от топ ниво с червена и жълта маркировка, която се дава на опасни сайтове.
SiteAdvisor, която беше погълната от McAfee в началото на 2006 година, изважда тази информация от своята база от данни от 8.1 милиона домейна и я анализира, разделяйки я на 265 области от топ ниво. Целта е да се види кои страни са най-големите престъпници, що се отнася до фишинга, прекомерните отварящи се прозорци (pop-ups), злонамерени даунлоудвания и други подобни. SiteAdvisor предоставя безплатен инструмент за браузърите Internet Explorer и Firefox, който подрежда в каталог списък от домейни, базиран на критерии, които фирмата използва, за да анализира безопасността на даден сайт. Потребителите, които инсталират софтуера на своите браузъри, ще могат да видят цветово кодиран бар, който ще показва дали алгоритъмът на SiteAdvisor или списъкът смятат за злонамерено или не съдържанието на сайта. Фирмата документира всяка злонамерена активност, благодарение на обратната връзка с потребителя, за да може постоянно да обновява списъка с опасните сайтове.
Макар Румъния и Русия да не са с най-високия процент на злонамерени домейни – тази титла принадлежи на острова Сао Томе с 18.5% домейни, съдържащи някакъв вид експлойти, двете страни притежават един от най-високите проценти сред по-големите държави. Румъния е с 5.6%, а Русия с 4.5% на лоши домейни. Други страни с относително висок процент на рискови домейни са Словакия с 3.9% и Китай с 3.7%. САЩ също не се намират в добра позиция с техните 2.1%, което ги нарежда до страни като Индия и Филипините, които също са с по 2.1% на рискови домейни.
Финландия пък е най-безопасната страна в света, като тя е хост на едва 0.1% рискови домейни, което според SiteAdvisor може да се дължи на правителствените органи, които използват по-строги закони и правила за тези домейни.
Но в ерата на Интернет, не всички сайтове, произхождащи от дадена страна, имат специфичния за страната суфикс. SiteAdvisor предупреждава, че макар някои страни да са с еднакво висок процент на рискови домейни, то тези от тях, които имат по-голяма видимост от другите в мрежата, представляват и по-голяма заплаха като цяло. От фирмата признават, че някои домейни, като например .com, са притежавани от потребители в почти всяка страна, което прави невъзможно да се определи риска на базата на националността за тези домейни.
По тази причина, SiteAdvisor проучи отделно и риска, който крият домейните, независими от дадена страна. Такива са .com, .gov, .info, .edu, .biz и още няколко други. Най-рисковият домейн от тази група е .info със своите 7.5% домейни, криещи риск. На второ място е .com с 5.5%, следван от .biz с 4.9%. Образователните домейни .edu са почти без риск с едва 0.3%, а правителствените домейни .gov са напълно безопасни с 0% риск.
Изнесената дотук статистика разкрива общия риск, който крият домейните. Но статистиката може да бъде класифицирана и по по-специфичен начин с цел, например, да се покажат само данните за рискове от имейл, даунлоуд и др.
Домейн регистрацията е станала толкова достъпна, че всеки може да си направи уеб сайт за нула време. Но поради слабия домейн контрол, фишингът и други злонамерени активности могат лесно да се промъкнат през пукнатините на сигурността.
SiteAdvisor дава за пример островите Токелау и Нюе – и двата са с висок процент на рискови сайтове. Причината е, че там пускането на домейн е безплатно, което улеснява много нарушителите бързо да регистрират и закриват домейни. Нюе дори позволява анонимното регистриране, за разлика от процедурите в по-големите, и съответно по-безопасни страни, които изискват определено количество документация при регистрирането.
Независимо къде се хостват, злонамерените сайтове са достъпни от всяка точка на света. Това означава, че никъде по света на потребителите не може да се гарантира, че ще са в безопасност. Колкото повече население има достъп до мрежата, толкова повече хора ще са изложени на риск, без значение къде живеят и какъв език говорят.