Мъжете са по-лесни за разпознаване от жените, както и младите от старите. Това е само един от проблемите на системите за видео идентификация. Напоследък технологиите за разпознаване на хора се развиват бурно, но противоречиво, на фона на все по-несигурния свят, в който живеем.
Събитията от 11 септември превърнаха тероризма в основен обществено-политически проблем, засягащ не само САЩ. Темата за безопасността стана крайно актуална. Решения за проблемите от тази област дойдоха от високо-технологичната индустрия.
Разпознаването на хора чрез видео наблюдение започва да си пробива път като мярка на властите за увеличаване на сигурността в обществото. Идеята е да се поставят дигитални камери на всички ключови точки в населеното място (различни правителствени, бизнес и обществени сгради, по кръстовищата, в метрото), за да се осъществява постоянен контрол. Това ще позволи на властите лесно да откриват криминални лица и да следят отблизо случващото се в обществото.
Чисто технологични пречки при идентифицирането на лица чрез видеоматериали има, и то немалко. Проучвания показват, че системата лесно може да бъде заблудена.
Ако например между момента, в който „снимка” на конкретен човек е вкарана в регистрите, и този, в който се пристъпва към идентифициране на лицето чрез видео камери, е минало много време, почти със сигурност системата няма да проработи. Т.е. образът на търсен престъпник може да е в базата данни, но ако той попадне пред обективите след продължителен период от време, технологиите няма да го разпознаят.
Същевременно настоящата технология може лесно да се подведе просто чрез премахване на брада, поставяне на фалшиви мустаци или слънчеви очила например.
В тази връзка още от 2000 година Националният институт за технологични стандарти (NIST) в САЩ и други агенции разработват специален тест за ниво на ефикасност при видео идентификацията – Face Recognition Vendor Test (FRVT). Основните параметри, които се ползват в изследването, са степен на верификация и степен на нелегален достъп. Първата се отнася до реалното разпознаване на личността на човек, който действително е легитимен. Втората обозначава случаи, в които по някаква причина стават грешки, криминалното лице не бива разпознато и му се дава достъп до определен обект например.
Проблемът в случая е, че технологиите не са перфектни. Със завишаването на единия показател, се увеличава и другия, а това означава, че системата не може да функционира ефикасно. С други думи – ако се понижи степента на нелегален достъп, то се увеличава вероятността повече хора да бъдат идентифицирани като „нарушители”, без това да е вярно.
Още дефекти: мъжете са по-лесни за разпознаване от жените, както и младите от старите. Идентифицирането на лица във външна среда, а не в сгради и помещения, тепърва сериозно ще трябва да се разработва, показват тестовете.
Видео идентификацията среща много противници. Традиционен техен довод е неефикасността на технологиите в тази сфера. Експертите контрират, като казват, че в момента видео технологиите са много по-развити, отколкото през 2000 година и съвсем скоро могат да стартират системи за видео идентификация от ново поколение.
Сериозен довод, който може да попречи на легализирането на видео идентификацията, обаче е нарушаването на основни човешки права, които тя може да предизвика. Става дума за наблюдението без реален повод на некриминални лица и възможностите за постоянно следене на цивилни. Основен страх е, че всеки ще може да бъде наблюдаван постоянно.
Новите технологии в някои отношения може да са силно оръжие срещу тероризма, но те същевременно са мощен инструмент в ръцете на корумпирани политици и други представители на властта, коментират противниците на видео идентификацията.