„Корпоративния сегмент за сторидж и сървъри бележи ръст в региона на Балканите и изглежда обещаващ. Затова сме тук”, сподели в интервю за TechNews.bg търговският директор на Fujitsu Балкани – Небойша Белотомич. Той участва във форума „Fujitsu Day България 2013”, който привлече над 200 представители на бизнеса и държавните организации, ангажирани с инфраструктурните проекти.
Г-н Белотомич, на форума „Fujitsu Day България 2013” бе подчертано, че облачните технологии подобрят работната среда и бизнеса на компаниите. Каква е визията на вашата компания за облака и готови ли са клиентите за това предизвикателството?
Има различни определения за облака, както и доста погрешни гледни точки за технологията. Най-лесно тя може да се опише така: на първо място трябва да разполагате с капацитет на инфраструктурата в интернет, където да съхранявате информацията си. Компании като Amazon, Google и Microsoft правят това. Обикновено това са големи компании, които работят с огромни масиви данни и за които сигурността на клиента е от особено значение.
Но когато става дума за малки компании, на облака се гледа от друг ъгъл – говорим за частни облаци, или за хибридни, при които една част от информацията може да се съхранява в публичен, а друга – в частен облак. Има много хибридни облаци, които компаниите ползват за пестене на разходи, но в същото време съществуват опасения за сигурността при използване на тази технология.
За облака е от значение как е организирана инфраструктурата. Дали сърцето на системата е сториджът, дали сървърите се ползват до максимум чрез виртуализацията – това са въпроси, които вълнуват ИТ специалистите. Докато за частните потребители облакът – това са ресурсите, които може да качи в интернет и да ги ползва отвсякъде, където желае.
Какво място заема облакът в стратегията на Fujitsu?
Имаме над 80 центъра за данни по цял свят, като най-близкият и най-голям до България е този в Германия. Ние изграждаме капацитет, за да предложим публичния облак като услуга, така както и останалите компании. Предлагаме услуги както на крайни клиенти – частни компании, така и на разработчици на софтуер. Така софтуерът може да се ползва в облака, след като се заплати лиценз на доставчика на софтуер. Това е част от стратегията ни за облака.
Ако се върнем към частния облак, ние вече предлагаме на клиентите си възможности да създадат свой облак, да използват по-добре сървърите и сториджите си, да организират по-добре ИТ услугите, така че по-ефективно да се използва облачната технология.
В каква степен е развит ИТ пазарът на Балканите, в сравнение с напредналите икономики. Кои са приоритетните сегменти и най-значимите проекти на Fujitsu в региона?
Пазарът на Балканите е доста различен в отделните страни от региона. Ако започнем със Словения и Хърватия – която не е член на ЕС, те технологично са по-близо до западния пазар, в сравнение с България. Вече имаме реализирани сложни проекти за инфраструктура и софтуер, там фазата на изграждане на хардуерната част на инфраструктурата е почти завършена. Като цяло софтуерът и хардуерът са обединени в комплексни проекти.
[related-posts]
Ако продължим на юг, ще видим, че в тези страни все още има инфраструктурни проекти, които се изпълняват – т.е. няма достатъчно хардуер, който да поддържа по-сложни проекти. В България, например, тази година изпълнихме голям проект за доставка на сървъри за общините, имаме и сториджи за министерството на образованието. Става дума за инфраструктурен бизнес в корпоративния сектор. Това също е една от стратегиите на Fujitsu за региона. От времето, когато бяхме Fujitsu-Siemens, фокусът ни беше върху клиентите и мобилността, защото това бяха секторите, които се развиваха стремително. Сега корпоративният сегмент на сториджите и сървърите бележи все още ръст и изглежда обещаващ, затова сме тук.
Какви са плановете ви за региона през следващите няколко години?
В бъдеще планираме да разширим предлагането на решения и услуги в региона, така че партньорите и клиентите ни да получат от нас същите продукти и услуги, които вече сме предложили в други страни. Това включва и изграждане на капацитет с местните партньори, за да сме в състояние да предложим услугите.
Клиентът винаги е във фокуса на компанията ни. Има две неща: клиентите диктуват търсенето – от една страна, а от друга – нуждите на клиентите диктуват технологиите. Затова трябва да следвате клиентите, защото по този начин следвате пазара.
Отстъпва ли Европа позиции на глобалния ИТ пазар?
Европа вече не е толкова привлекателен район като преди. Това е така, защото е със застаряващо население и има едно много добре развито общество, където инвестициите почти липсват. В този смисъл Европа вече не осигурява толкова висок ръст в икономиката като цяло. В сравнение с региони като Южна Америка, Северна Америка, Азия и дори Африка, която показва значителен ръст, Европа се превръща в по-малко значим континент. В този аспект, Балканският регион е най-слабо развитата част в Европа, но ние гледаме на него като на място, където трябва да сме представени, защото това за нас е от стратегическо значение.
Перспективен ли е българският ИТ пазар за компания като Fujitsu?
За нас българският пазар е много важен, защото е сред водещите в Югоизточна Европа. ИТ пазарът тук не се отличава особено от пазарите на останалите страни от региона на Балканите, наблюдават се същите тенденции. Все още изоставаме от западноевропейските държави, но това е въпрос на гледна точка. Ние може да гледаме на това като на нещо отрицателно, но и като на голяма възможност. Затова аз предпочитам да разглеждам региона като възможност с голям потенциал.
В каква посока очаквате да се развива сторидж пазарът през следващите няколко години?
Сторидж пазарът е сред малкото хардуерни сегменти, които все още бележат ръст. Сториджите са особено важни в контекста на гарантирането на сигурност в дългосрочен план. Ключът днес е информацията да се съхранява по сигурен начин, като същевременно достъпът до нея да е бърз. Тази технология се развива и предстои да видим иновативни начини за извличане на информацията от дисковете, които ще променят идеите ни за сторидж, който сега е бавен и тромав. Предстои сториджите да се превърнат в най-бързата част от ИТ инфраструктурата.
