Една от насоките на икономическото развитие, по които има консенсус в българското общество, е насърчаването на иновациите като инструмент за по-висок икономически растеж, конкурентоспособност и развитие, заяви в края на миналата седмица вицепремиерът Даниела Бобева.
Разходите за научно-изследователска и развойна дейност са скочили от 60 млн. лв. през 2006 г. на 300 млн. лв. през 2012 г. Ако се има предвид развитието на българската икономика обаче, очевидно този растеж, макар и значителен, не е достатъчен.
По-тревожен е фактът, че разходите за изследователска и развойна дейност (R&D) са концентрирани в три сектора – преработваща промишленост, информационни продукти и далекосъобщения. 82% от всички разходи за НИРД са направени в големите предприятия – с над 250 работници и служители.
Неблагоприятна е тенденцията разходите за иновации в държавния сектор да растат по-бързо отколкото в частния. Само 3,9% от общия оборот на предприятията е делът, реализиран от нови или усъвършенствани продукти.
България е на 43 място в класацията „Глобален иновационен индекс” и е подредена сред държавите „скромни инвеститори”, съобщи вицепремиерът. Налице е обаче положително развитие – ако през 2011 г. страната е била на 55-то място в класирането по иновационна ефективност, през 2012 г. вече е на 49-то място.
За първи път настоящото правителство отдели 20 млн. лв. в бюджета за иновации. Но частният сектор е този, който ще създаде икономиката, базирана на иновациите, подчерта Бобева. Според нея, важно е науката и практиката да говорят на един език, за да се подготвят онези кадри, които са необходими на икономиката.
В подготвяната програма за реиндустриализация ще се постави акцент върху въвеждането на иновации в предприятията като средство за генериране на по-голям икономически растеж. „От нетен износител на суровини, България трябва да се превърне в икономика, която изнася преработена продукция, за да разчита на по-голяма устойчивост”, заяви зам. министър-председателят.
Странен е фактът, че по-голямата част от патентите, които се издават от Патентното ведомство, са на частни лица, а не на български компании. А това е свидетелство, че не се отдава необходимата значимост на НИРД.