Импланти позволяват манипулиране на електрониката от човешкото съзнание

Хората, които следят развитието на медицината, вероятно са запознати със случая на 25-годишния младеж Матю Негъл, огласен преди време от научните списания и технологичните медии. През 2001 година Матю претърпява сериозен инцидент. Прободна рана във врата предизвиква парализа на цялото му тяло, като го прави напълно зависим от грижите на медицинските сестри.

Впоследствие Матю се съгласява да участва в 13-месечен научен експеримент, целящ, казано най-общо, да открие липсващото звено между човешкото съзнание и технологиите. Мозъкът на Матю е свързан с компютър, който посредством 4-милиметров електронен чип, състоящ се от 10 000 миниатюрни електрода, „интерпретира” мозъчните сигнали.

Резултатът от експеримента е, че „пациентът” успява да контролира движенията на курсора на мишката по екрана на компютъра, да включва и изключва, усилва и намалява телевизора и да отваря електронната си поща без никакво движение и единствено със силата на своето съзнание.

Дали след време наред с „интегриране” на технологиите, популярна тема няма да стане тяхното „имплантиране? Учените, които работят в тази област на медицината, отговарят положително. При нормални условия човешкото действие се извършва посредством мозъка. Той изпраща електрически сигнали през невроните, които стигат до мускула и реализират онова движение, което човек предварително си е представил.

Електрическите сигнали обаче могат да се улавят от множество миниатюрни електроди, много по-малки от косъм от човешка коса. Те се намират в чип, подобен на импланта на Матю, който преработва тези сигнали и може да ги препраща към различни електронни уреди. Така човек може чрез своите мисли да конролира не само персоналните си действия, но и всякакви технологични процеси.

За да избегнат нуждата от поставянето на имплант, учени разработват специални „шапки”, на чиито вътрешни страни са разпръснати множество сензори, улавящи мозъчните импулси. Университетът в Глазгоу например, вече осъществи проект за създаване на пишеща машина, която се управлява единствено със съзнанието на човек, „носещ” подобна шапка. Бъдещите планове на изследователите включват използване на такива шапки от шофьорите, които ще помагат за навременно избягване на катастрофи и безопасно управление на автомобила.

Имплантирането на микрочипчип в човешкия мозък обаче е не само неприятно, но и опасно. След операцията може да последва инфекция, кръвоизлив или епилепсия, която ще се дължи на увреждането на мозъчната кора. Тези рискове ще попречат за имплантиране на чипове при здрави хора, които просто искат да спестят усилия при ползването на мобилен телефон или компютър. Учените обаче планират чрез тези методи да възвръщат способността за движение на парализирани пациенти. Движението на засегнатите крайници ще се осъществява чрез технологично манипулиране на пътя на мозъчните сигнали.

Имплантирането на микроелектроника в човешкия организъм е възможност, която предизвиква сериозни етически противоречия. Основната причина за това е, че евентуалното поставяне на чип в човешкия мозък може да доведе до лесно манипулиране на мислите и действията на този човек, казват учените. В тази връзка интересен факт е, че наскоро изследователи от State University в Ню Йорк създадоха т.н. „Roborats” – лабораторни мишки с мозъчни импланти, които експериментаторите буквално управляват с джойстик, манипулирайки движенията им.

Както и в други случаи, защитниците на новите технологии реагират на недоверието към тази сфера на науката по традиционен начин. Те казват, че бъдещите опасности се крият не в самите технологии, а в начина, по който те ще бъдат използвани. Ако се употребяват по предназначение и с хуманни цели, мозъчните импланти и сензорните шапки могат да окажат голяма помощ на нуждаещите се.