Google, MSN Search, Yahoo!, AOL и повечето други търсачки събират и пазят записи на нашите заявки за търсене. Ако тези записи попаднат в ръцете на трети лица, това би могло да бъде най-малкото притеснително, а дори и да причини големи вреди.
Бихте ли искали непознати хора да научат за вашите политически пристрастия, сексуална ориентация или здравословни проблеми? Има голяма вероятност подобно нещо да се случи с всеки потребител на Интернет.
Един пример. През лятото на 2006 г. AOL публикува историята на заявките за търсене на 650 000 потребители. Въпреки че тези записи са били свързани само с един случаен ID номер, идентичностите на няколко потребители са били лесно разкрити на базата на конкретните им заявки.
Законодателствата в повечето държави изостават от динамиката на съвременния живот и не могат да защитят гражданите си от подобни посегателства над правата и свободите им в кибер пространството. Поради това е наложително да вземем нещата в собствените си ръце и да възприемем начин на поведение в глобалната мрежа, който да ни помогне да запазим анонимността си. Това не е невъзможно, ако се спазват следните правила, подредени според нивото на защита и трудността на изпълнение:
1. Не включвайте в търсенето информация, която да идентифицира личността ви (лесно за изпълнение)
Ако все пак от суетност решите да проверите колко популярно е вашето име в Интернет, то задължително трябва да направите това не на собствения си компютър и да спазите останалите изброени по-долу правила. В противен случай споменаването на име, адрес, телефон или друга лична информация може да очертае маршрут, водещ до входната ви врата.
2. Не използвайте търсачката на вашия доставчик на Интернет (лесно за изпълнение)
Тъй като доставчикът на Интернет знае кой сте, ще може да свърже търсенията със самоличността ви, както и да свърже всички отделни заявки за търсене в една история на търсенето.
3. Не се регистрирайте в търсачката или свързани с нея програми (по-трудно)
Търсачките понякога дават възможност за създаване на личен акаунт и регистрация. Освен това, много търсачки са свързани с други услуги – Google с Gmail и Google Tаlk; MSN с Hotmail и MSN Messenger. Когато сте влезли с име и парола в търсачка или една от допълнителните й услуги, вашите търсения могат да се свържат едно към друго и към личния ви акаунт. Затова, ако имате регистрации в услуги като Google GMail или Hotmail, не търсете през съответната машина за търсене (Google или MSN Search, съответно), особено когато сте логнати. Ако все пак това е наложително, трябва да предприемете една от следните стъпки:
– да инсталирате два различни уеб браузъра, за да разделите търсенията си. Например, използвайте Mozilla Firefox за търсене в Yahoo! и Internet Explorer за Yahoo! Mail и други услуги на Yahoo!.
– за Google и нейните услуги, можете да използвате уеб браузъра Mozilla Firefox и допълнителния софтуер CustomizeGoogle. Отидете на www.customizegoogle.com/ и натиснете “Install”. Рестартирайте Firefox и след това изберете “CustomizeGoogle Options” от менюто “Tools”. Кликнете върху табулатора “Privacy” и активирайте “Anonymize the Google cookie UID.” Трябва да не забравяте да затворите браузъра, след като сте използвали GMail и преди да търсите в Google. Освен това, не избирайте опцията “remember me on this computer” (“запомни ме на този компютър”), когато се регистрирате за някоя услуга Google.
4. Блокирайте “бисквитките” (cookies) от вашата търсачка (по- трудно)
Ако сте преминали през горните стъпки, в историята на вашето търсене няма информация, която да разкрива самоличността ви. Но търсачката все още може да свърже вашите търсения едно с друго, използвайки “бисквитки” и IP адреси. “Бисквитките” са малки блокове информация, които уеб сайтове могат да сложат на вашия компютър, когато ги посещавате. Наред с другото, те позволяват на тези сайтове да свържат всички ваши посещения и действия. Тъй като се съхраняват на компютъра ви, те могат да ви проследят дори, когато използвате различни връзки към Интернет. Те обаче не могат да се преместят с вас на друг компютър.
От гледна точка на защита на личната информация, най-добре би било да блокирате всички “бисквитки”. Но тъй като те са необходими за достъп до много уеб сайтове, по-удобно ще е да позволите само временните такива, които траят само докато е отворен браузърът. За да постигнете това, следвайте описаните по-долу стъпки и не забравяйте да затваряте браузъра си поне веднъж дневно:
За потребители на Mozilla Firefox:
1. От меню “Edit” изберете “Preferences”
2. Кликнете върху “Privacy”
3. Изберете табулатора “Cookies”
4. Задайте “Keep Cookies” да показва “until I close Firefox” (“докато затворя Firefox”)
5. Кликнете върху “Exceptions,” напишете домейните на всички сайтове на търсачки, които използвате и изберете да бъдат блокирани “Block”.
За Microsoft Internet Explorer:
1. От меню “Tools” изберете “Internet Options”
2. Кликнете върху табулатора “Privacy” и след това натиснете бутона “Advanced”
3. Кликнете върху “Override automatic cookie handling”
4. Задайте блокиране (“Block”) на “first party” и “third party cookies”
5. Изберете “Always allow session cookies”. Именно тези са временните “бисквитки”.
5. Променяйте IP адреса си (по-трудно)
Когато имате статичен IP адрес, даден ви от доставчика на Интернет, търсачката и всички други онлайн услуги, които използвате, могат да го видят и да го използват, за да свържат заедно всички ваши търсения. IP адресът води директно до доставчика на Интернет и до вас съответно. За да “скриете” статичния IP адрес, трябва да използвате софтуер от рода на този, описан в точка 6. Ако сте получили динамичен IP адрес или сърфирате от компютъра си в офиса, който е зад “защитна стена”, това притеснение отпада. Ако обаче имате динамичен IP адрес по широколентова връзка, ще трябва да изключвате модема редовно, за да променяте този адрес. Най-добрият начин е да изключвате модема в края на работния ден.
7. Използвайте уеб прокси и софтуер за анонимност (за напреднали)
За да скриете собствения си IP от уеб сайтовете, които посещавате, или от други компютри, с които имате комуникация, можете да използвате други компютри като проксита за вашия – пращате вашата комуникация към проксито, то го праща към посочения получател и той ви отговаря пак през проксито. Всичко това може да звучи сложно, но за късмет има подходящ софтуер, който да ви улесни.
Tor (http://tor.eff.org/) е софтуерен продукт, който криптира и след това изпраща вашия трафик в Интернет през серия от случайно избрани компютри, с което прикрива източника и маршрута на вашите заявки. Той ви позволява да се свързвате с друг компютър в Интернет, без този компютър, компютрите по средата и други, които подслушват трафика, да знаят къде сте или кой сте. Tor не е перфектното средство, но са необходими доста усилия, за да се разбият неговите защити.
Трябва също така да се уверите, че самите ваши съобщения не разкриват нещо от самоличността ви. Затова може да ви помогне Privoxy (http://www.privoxy.org/) – този софтуер премахва скритата идентифицираща информация от съобщенията, които пращате към уеб сайтовете. Privoxy има допълнителното предимство да блокира повечето реклами и може да се конфигурира да управлява “бисквитките”.
Браво! Много добре обяснено. Благодаря на автора/ите!…