Българите заминават в чужбина, висшето образование в България е в криза, заяви проф. д.ик.н. Анна Недялкова, президент на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър”
Във висшите училища кандидатстват 40 000 души, докато държавната поръчка е за 72 000 души. Данните сочат, че завършилите средно образование в България за последната година са 58 000 души, като 10 000 от тях заминават в чужбина, а 8 000 души не успяват да стигнат до матура.
Основният мотив на младите българи да напуснат страната ни и да отидат в Германия, Дания или Англия под предлог, че ще получат висшето си образование в чужбина, всъщност ни лишава ежегодно от качествени кадри. Повече от 90% от хората напуснали страната ни, за да учат, не се връщат в България, заяви в съобщение до медиите проф. д.ик.н. Анна Недялкова, президент на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър”.
Оказва се, че едва 5% от близо 10 000 студенти, които напускат страната ни всяка година, се интересуват от нивото на придобитата квалификация „навън”, но продължават да се изкушават от възможността да се реализират ефективно на пазара на труда и да материализират своите познания. И именно това се крие разковничето, посочи Недялкова.
Ако страната ни предлага изключително високо качество на образование, достъп до информация и прекрасни условия за обучение, в чужбина младите хора получават работно място още по време на следването си, практика и гарантирана реализация. Всичко това е посока, в която трябва да работи държавата ни, смята Недялкова.
В противен случай българските университети ще бъдат противопоставяни на световните, в рамките на така придобилите популярност напоследък изложения за висши училище, а обществото ни ще продължава да вярва, че „навън” образованието е по-добро, макар резултатите да показват друго и страната ни ще губи децата си.
„В момента състоянието на образованието е много тежко и то е тежко заради наслагването на двете кризи – икономическата и демографската – няма студенти, няма и пари за образование. Но ако в момента допуснем да декапитализираме образователната система, да се лишим от академичния капацитет, който сме създали, след няколко години ще плачем на висок глас”, каза Недялкова.
По нейните думи, в момента е належащо да спасим академичния капацитет, а пътят за това е да го изведем на глобален терен, да го освободим да работи на глобален терен, така както правят всички тези, които идват тук. В закона има хиляди препятствия пред това нашите университети да заработят зад граница и да обучават чуждестранни студенти.
„Така както чуждите университети се борят на всяко изложение в цяла Европа да привлекат студенти, така трябва да го правим и ние и нормативната среда трябва да ни помага за това. Защото довеждането на студенти тук означава потребление, съхраняване на академичен капацитет, означава разширяване на инвестициите в образованието”, допълни Недялкова.
Сега държавата дава поръчка за нещо, което не може да гарантира с потребление и работни места. Ако стратегията не се промени, а водещите отрасли за икономиката ни не се приоретизират, прогнозата не е никак оптимистична.
Сред основните проблеми, които проф. Недялкова вижда, са: баланса между публични и частни инвестиции в образованието, съотношението между регулация и автономия, липсващата връзка между качеството на живот и образованието и законовата и нормативна среда, в която функционира българското висше образование.
Нейната препоръка е необходимите нормативни промени да бъдат направени час по-скоро, за да бъде даден стимул на студентите да изберат да завършат висше образование в България, а на бизнеса да стане доверен партньор на университетите. От стимул се нуждаят и самите висши учебни заведения, за да се развиват, защото след няколко години ще е твърде късно, заключи проф. Недялкова.
Казано на кратко – образованието в България беше превърнато в бизнес. По-точно в средство за източване на пари от семейните бюджети. Става дума, наистина за много пари. От домакинствата в България за 25 години бяха инвестирани десетки милиарди в образоването на децата им, а резултата е плачевен. Това беше най-големият разход, заедно с този за храна и комунални услуги. Липсата на ефективност в този мега преразход, на фона на мижавото ни БВП е очевадна.
В една истинска пазарна среда бихме постигнали много по-сериозен резултат и с 10 % от сумата.
Дали можем да печелим от хипертрофиралата система от ВУЗ, като привлечем чужденци? При положение, че университетите ни са ситуирани извън топ 5 000, а повечето от тях дори извън топ 10 000, в световните класации, единственото, с което бихме привлекли чужденците са ниските цени, ниския праг на знания и компетентности и гарантираните титли, а в масовия случай – чисто узаконяване на мигранти в ЕС.
Промяната трябва да започне от там – спрете преписването и корупцията в собствените си институции, създайте система за обективно оценяване на знания и постижения. Поканете чужди лектори, подобрете академичния състав, започнете да допринасяте за науката в световен мащаб. Нека функциите на БАН се поемат от структури във ВУЗ-овете… и т.н.
Проблемите не са толкова в малкото студенти, колкото в качеството им. Със страшна сила кънти и въпроса за качеството на пустия “академичен състав”, който толкова искате да “спасявате”. Нашите университети са слаби. Често едни и същи лекции биват дъвкани десетилетия, като вече е забравено кой точно е автора им. Оценяването е под всякаква критика, а никак не са изключения случаите, когато изпитващия е на по-ниско ниво от изпитвания. Най-печеливши в тази ситуация са чевръсти и повратливи хорица на средно и под средно интелектуално ниво, без никакъв афинитет към науката, които възприемат “висшето” като схеми, поредица от действия и заявления, не свързани с интелектуалния и научен процес, формализиращи претенцията за “ученост”, престиж и принадлежност към споменатия “академичен състав”. Ако се чудите какви са те, значи просто не сте вътре в кухнята на българското висше образование. Например става дума за преписване, за интриги, за създаване на групички по интереси – студенти + преподаватели, чиято цел единствено е да “прецакват другите”, но не само. Нивото на академичния състав е толкова потресаващо ниско – морално, интелектуално, научно, че дори да се блъснат в някое талантливо дете, дори няма да забележат. Защото всичко е “номер”. Ако се справя над очакванията, значи непременно по някакъв начин лъже, а щом не лъже чрез “нашата” “работилничка”, значи е чрез “вражеската”, т.е. е нещо като “враг” – звучи абсурдно, нали, съвсем по абсурдистантски… През годините съм документирал толкова брутални изцепки, показващи малоумие, некомпетентност, корумпираност и идиотия в системата, че ако ги бях продал на жълтата преса, щях да съм милионер.
Та така… за Бога, не спасявайте “академичния състав”! Нека пазара определи кой колко струва! А че единственото спасение на 50-те ни вуза е да започнат бизнес с чужденци – нещо като туризъм + спа и други екстри + узаконяване на имигранти в ЕС, това е ясно. Но, струва ли си? Вместо да се “спасявате” пререгистрирайте фирмичките си като туристически агенции, предлагащи разнообразни курсове и споменатите по-горе екстри – така хем няма да давате титли на полуидиоти, хем ще имате повече клиентела, хем ще сте по-честни пред себе си и обществото.
А науката у нас ще се възроди пак от там, от където е започнала – от възпитаниците на чужди елитни университети!
кадри на 400 лв заплата произвеждате в тоя университет… Вкарвате всички млади в заблуждение какво могат и какво знаят. Завършил съм там преди 10 години и заплата повече от 600 лв. не съм вземал никъде в България.
Не ви ли е срам да искате по над 1500 лв на семестър, а после 10 години като роб…тъпа ВИ селска история..
Е сигурно има успели, развили се млади хора но те са под процент .. Ужас..
Чудя се какъв беше смисълът от тази статия ?
– Да разлаем кучетата, за да мога аз да Обера плодовете на спокойствие. И като си направя моята сметка…Като, че ли ми трябват още инвестиции, гледай ти какво правят на Запад, на Изток. Хайде сега лайте, лайте да привлечем повече гласове , да ни чуят ЧУЖДЕНЦИТЕ, да ми дадат малко парички, да инвестират. Пък да видят те аз как ще ги оползотворя. Ново столче, нова титла, малко помпозност, че простолюдието да ми се възхищава , да има по-голяяям респект и уважение.! Пък аз ще ги оправя, ще ги образовам. Ще им дам всичко , което искат!Нали ги гледам отвисоко, нищо не пропускам! – потри доволно ръце Президента, заобиколен от своите приближени
****************?
Тази дама преди 10 години беше избрана за доживотен ректор на ВСУ “Черноризец Храбър” и взима залата колко Иван Искров.
Последното нещо което я грее е цензът които дава боклучавият и ”университет ”’илиреализацията на студентите и които масово масово работниците ,сервитьорите и барманите по морето са завършили Магистратури и Бакалатури точно в университета ********
Мдаа, Фофончо, точно за тези хора говорим бачкатори практици, които са сдути пуяци дето се мислят за всезнаещи по всички дисциплини и точно те се правят на велики пред останалите хора и новите си колеги … оо, ау оо … учил си ама има много да учиш щото аз тука ся бацам х години и блъскам разни практически неща дето не ги знаеш аз немам твойту образУвание и университет ама съм велик бачкатор ей ся ще ти демонстрира неща дет не ги знайШ от университету.
… О, ъъъ ама тоя новия май знае нещо ама как се оправя де да го *** не мой така аз тука съм великият и знаеш стар бачкатор, а тоя новия ми показва и прави разни неща дето аз не моя и софта почна да върви по-бързо — дай ся да му направя нещо мръсно и подло за да си остана аз най-великата мамуня некой да не ме измести и засенчи ….
Та те такива прости и чисто практични хора с лопата да ги ринеш те си вярват колко много са велики!
Истината е че ако хванеш такъв човек и му смениш работата например да направи нещо съвсем различно и което го няма в готварските рецепти или му махнеш любимата готова библиотека или фреймворк от която си вика готовите написани функции и алгоритми от които грам не разбира ама ги ползва. Тоя човек нищо няма да направи освен да буйства като бясно шимпанзе в клетка.
Точно големите фирми си имат написани много неща наготово и са им нужни дресирани изпълнителни маймунчета без много да мислят и да си ползват готовите програми и написани интерфейси от по-умни от тях хора със задълбочени теоретични и практически познания – хора мислещи и образовани.
“Точно тези неориентирани хора се мотаят безцелно и плюват всичко искат всичко да им е просташко и елементарно …”
Е и аз познавам доста от другият вариант, пуяци дето се мислят за всезнаещи по всички дисциплини, но когато имат някаква конкретна задача се замотват и единственото което могат да направят е пак да ги избие на лекции колко са велики.
Васко или Василке, не позна преминал съм през всичко и съм софтуерен разработчик.
Запознат съм с всички проблеми и в университетите и във фирмите.
Получил съм много ценни знания от университета и съм ги прилагал – мога да работя такива неща, които много други не могат. Математиката, алгоритмите и теорията са много важни за всеки ИТ специалист независимо в каква тясна област е избрал за работа.
Практиката с конкретни програмни среди и библиотеки за разработка САМ съм се учил затова университета не ми е длъжен да ми казва и налага точно какви комерсиални системи и продукти задължително или принудително да използвам.
За мое щастие не съм от хората, които се кланят на авторитети нито на академични нито на бизнеса с отворено мислене съм за всичко, а тези които го правят да се кланят на боклуците на фирма Х – чакат някой друг да ги ръчка и дресира практически като изпълнителни маймунки – кой бутон къде се натиска.
Тук в България повечето от хората са овце трябват им пъдари – да има такива хора да се записват каквото и да е висше образУвание да има там нещо и после тези плюват и се сърдят на университети и фирми, че са некадърни и непотребни.
Има много прости хора които се смятат за ИТ специалисти щом могат да пускат и спират компютър и да влизат в Интернет. Не им трябвало това нито онова, ако може и без висша математика и без информатика и т.н.
Точно тези неориентирани хора се мотаят безцелно и плюват всичко искат всичко да им е просташко и елементарно каквото им е всъщност реалното ниво начин на мислене и начин на живот простоватичко и да четат прости инструкции от типа на готварски рецепти за ТУЙ и ОНУЙ как се прави и такова в областта на ИТ. После реват като магарета за високи заплати за ИТ специалисти, а всъщност са нищожества.
Има много хора само защото ползват компютър се правят на ИТ специалисти, а всъщност не са.
Всеки трябва сам да е ориентиран да знае какви са му възможностите, да знае какво иска да прави, да учи в правилния университет и да се учи и развива допълнително извън университета и САМ в зависимост от това към което се стреми.
Голяма част от критикуваните стари преподаватели са вече в гробищата, така че няма какво да се оправдавате.
Това което искат да внушат хората тук е че уж било много добра идея фирмаджиите да окупират университети с техните комерсиални продукти и че така всички проблеми с магическа пръчка решават всички проблеми.
ДА АМА НЕ! По този начин унищожавате образованието и превръщате университетите в комерсиални феодални крепости на фирми. Нормалното е човек да отива в университет за знания да получи солидни широки познания след което сам човек избира в какво точно да се специализира и това е лична негова отговорност. Човек не отива в университет, за да може само да работи с продуктите единствено на 1 или 2 фирми, ако е така то това вече няма да е университет.
Знайко очевидно е почитател на широко скроеният специалист, демек фундаментални науки с много обща теория. Само, че примерно за ИТ не виждам как може да стане при положение, че и най-елементарните неща като един С или С++ са на Борланд. Което и да хванеш е нечия разработка, мрежите, базите данни, процесорите и т.н.
“Фирмите си търсят прости бачкатори не търсят хора с възможности да проектират и създават нови неща”. Това ако е за Бг си прав, но нали знаеш, че за щастие Бг и като цяло източният блок не определят световните тенденции.
Там където се правят нови неща ще се подберат хора с по фундаментални познания. Има и такива, споко. То за това си има след бакалавърски степени, за тези които искат да си поблъскат главите с теории и по задълбочени познания. Съответно има институти, центрове за разработки и пр.
Иначе работодателя си чака възвращаемост, т.е. да седнеш и да започнеш да вършиш работа. Не го интересува дали ти знаеш специалната или общатата теория на относителноста. Това е.
Ти като искаш стани работодател и си подбирай служители по други критерии, но до тогава, ще трябва да се съобразяваме с реалностите.
Знайко- явно не е разработчик…Но това не е проблема на дискусията тук в коментарите. Ще задам въпроса така. Кого предпочитате Вие да наемат “бизнесмените” ? Codemonkey от Индия или Codemonkey от България? При положение, че има такива както по-надолу спомена някой, които просто бутат за “висшшу”. Къде е лошото в това да ги научим на някоя технология и да правят някви пари вместо да седят безработни… А ако някой иска да е нещо повече, той ще си намери начин. Ако се замислиш всички университети произвеждат някакво ниво работници. Дори от Харвард или Станфорд излизат просто следваите работници на ФБ , гоогъл и тн…
Някои от много плюващите хора от коментарите си личи, че са били отхвърлени и пренебрегнати много като бизнес ориентирани маймунки.
Важни са и двете неща и теорията и практиката. Залитането и в едната или другата крайност не е на добро.
Но това което си мислят хората не е толкова просто и не е панацея на всички проблеми. Например достатъчно голяма фирма ползва една собствена технология и с агресия плюва всички други конкуренти и университети, че не им се промиват мозъците на студентите да бъдат прости маймунки обслужващи изцяло нуждите на фирма Х.
Тази фирма Х може да си смени технологията и бизнеса, да се разцепи, да се продаде и т.н. Какво се случва с тези дресирани маймунчета инвалидизирани и ограничени да работят само с продуктите на фирма Х? – Като кратък отговор отиват си на улицата, защото фирма У работи с други технологии и като бившата фирма Х ще си искат нови готови и дресирани маймунки работещи само с продуктите на фирма У.
Сега големият проблем кои комерсиални продукти да се пробутат в университетите, за да бъдат доволни бизнесмените, които имат нужда от прости изпълнителни почасови бачкатори? Фирмите си търсят прости бачкатори не търсят хора с възможности да проектират и създават нови неща – разликата е огромна между строителен работник в бригада и архитект.
В България за ИТ се търсят прости изпълнители обслужващ персонал. По никакъв начин няма да се решат проблемите в образованието като набутат в учебната програма комерсиалните продукти на фирмите 1,2,3, … резултата ще е точно обратен унищожаване на образованието и произвеждане на хора инвалиди за еднократна употреба от фирмите със срок на годност, колкото ще са актуални фирмиците и техните продукти ф1, ф2, ф3 …
Доколкото може да съдя от собственият си опит българските ВУЗ са се превърнали в феодални бастиони на корупция и хранилка на собствените икономически интереси на част от преподавателите.
Ще посоча, като пример задължителната покупка на нови учебници, които задължително трябва да бъдат легализирани с подпис от авторите – в случая лектори и екзаминатори в Стопанска академия Д.А. Ценов – гр. Свищов. Без тази форма на легален рекет – изпит по дисциплината не може да бъде взет. Същото важи в пълна сила и за Тракийският университет, особено за факултета по ветеринарна медицина. Да не говорим, че често се извършва продажба на учебен материал от преподавателя на цени, съдържание, адекватност и качество – неподлежащи на никакъв контрол от никое ведомство.
“Системата” на преподаване е класическа утвърдила се със сляп опит, непризнаващa силата на съвременните мултимедийните средства – мънкащ лектор, диктува с бясна скорост от пожълтели листа писани през средата на миналия век, никаква интерактвивност, изключително малко мултимедия и практически занимания.
Но това е едната страна на проблемите, другата е в основните и средните училища. От там излизат неграмотници с документ за образователна степен, насила добутани до него. Все повече се толерират т.н. “малцинства”, които само се водят на отчет в училищата за да могат да паразитират върху социалната ни система, удобно пригодена в последните 20 години изцяло за техните нужди, а когато присъстват създават “особена” социална атмосфера подпомагаща учебният процес за усвояването на материала 🙂
“Успешно” завършилите средно образование с идеята да вземат диплома за “вишшу”, особено в инженерните специалности идващи от гимназии, а не от професионалните гимназии, изживяват истински кошмар с учебният материал, чието преподаване може да се оприличи на: “лош стопанин подхвърля оглозгани кокали на преяли с мръвка кучета”
Но има и такива, които са се постарали, залягали са през годините дипломата им от средното училище наистина е покрита със знания. Те знаят какво искат да постигнат и съдейки от досегашният им социален опит в училище знаят, че колкото и да се стараят нищо няма да постигнат. Защото със сигурност във всеки клас има поне по един гамен с богати родители, който да си мисли, че всичко на тоя свят му е позволено или докъдето стигнат на мама и тате парите.
Именно тези един – два процента, които единствените им успехи са отразени в бележниците без никакъв друг държавен стимул, са ценни за нацията. А след като тук останат само необразовани орки, ще внасяме шамани от Африка да ни лекуват.
Реформата трябва да дойде от университетите и преподавателите. Голяма част от тях четат още от пожълтели листи. Инфирматика се учи на черна дъска, а не пред компютри, плюс че се участ отдавна остарели неща. Липсва всякаква практика и иновативност. Продължава да се изпитва по конспект от 30-50 въпроса суха теория. И като отидат да си търсят работа тези хора на практика не умеят нищо. В същото време има липса на базови знания. При мен са идвали да кандидастват младежи завършили компютърни науки, които не знаят какво е BIOS и LCD. За съжаление това не са единични случаи, а масови.
Правилно си познал колега! Тази дама преди 10 години беше избрана за доживотен ректор на ВСУ “Черноризец Храбър”, а от 2011-та се изживява като президент на учебното заведение, все едно е хванала Господ за шлифера!
Като гледам на какъв стол достолепно седи тази дама се чудя тия д.ик.н. за императори и съответно императрици ли се изживяват.
А иначе в конкретност – през 2005 последните ми познато завършиха Техн. в София и ги бях помолил да отидат и ей така да попитат в отдела “Информатика” дали имат или имат намерени да преподават я Java, я нещо по .Net Framework, но съответно там давали заето. От друг приятел бях чул че в СУ по това време малко били подочули и малко започнали с ASP.NET.
Та така, с учебни програми като за 1982г. няма да могат да повдигнат интерес.
Да не говорим за методите на изпитване, даваш му някакви листа, той ги бута настрани и ти казва – Съжалявам но ще трябва да се видим наесен. Докато не се въведе тестова система за унифициране на методите на изпитване И оценяване работата ще е трагична.
Първо да си оправим университетите от вътре. Няма как да очаквате едни амортизирани предподаватели да предподават най-новите неща. Лично аз говоря за факултета по математика и информатика. Където едно 30% от преподавателите преподавата морално остарели неща.
ИТ сектора има крещяща нужда от ИТ кадри, да сте видели да се октирват нови места във ФМИ? Да сте видели да се строи нова сграда която да поеме наплива? Да сте видели да се наемат повече преподаватели в тази област? Вместо ФМИ на СУ да скочи на вълната и да бълва повече студенти те някак си стоят от страни и гледат….
А това е така защото, защо да го правят? Какво ще спечелят служителите на университета от това – повече работа и същото заплащане. Ето в това се корени проблема!