Теорията за Оствалдовото зреене е приложима и за шампанското, твърдят японски учени
Японски учени вярват, че процесът на създаване на мехурчета в шампанското може да се приложи в ново поколение електростанции. Те доказаха, че теорията за рекристализация „Оствалдово зреене”, е валидна и за газовете, образувани в течност.
Физиците от Токийския университет са моделирали ефекта на шампанското с помощта на най-мощния в Япония суперкомпютър. Подобен принцип използват в работата си и парните турбини, а учените се надяват, че същата технология ще намери приложение и в ново поколение електростанции, съобщи The Journal of Chemical Physics.
Учените твърдят, че принципът на Оствалдовото зреене се наблюдава и при отваряне на бутилка шампанско, веднага след като тапата излети от бутилката. В резултат на промяната в налягането, малките мехурчета шампанско се разпадат на още по-малки, които пък се привличат от най-обемистите и така се образуват големи мехурчета.
С помощта на най-мощния компютър в страната, японските учени са симулирали този процес, за да установят, че той съответства на Оствалдовото зреене. Досега се считаше, че газовите мехурчета, образувани в течност, не са предмет на теорията за повторна кондензация.
Според японските физици, генериращите енергия парни турбини също използват принципа на Оствалдовото зреене. Разбирането на основните механизми на този процес може да помогне за създаване на по-ефективни електроцентрали, вярват изследователите.