Японски учени вярват, че процесът на създаване на мехурчета в шампанското може да се приложи в ново поколение електростанции. Те доказаха, че теорията за рекристализация „Оствалдово зреене”, е валидна и за газовете, образувани в течност.
Физиците от Токийския университет са моделирали ефекта на шампанското с помощта на най-мощния в Япония суперкомпютър. Подобен принцип използват в работата си и парните турбини, а учените се надяват, че същата технология ще намери приложение и в ново поколение електростанции, съобщи The Journal of Chemical Physics.
Учените твърдят, че принципът на Оствалдовото зреене се наблюдава и при отваряне на бутилка шампанско, веднага след като тапата излети от бутилката. В резултат на промяната в налягането, малките мехурчета шампанско се разпадат на още по-малки, които пък се привличат от най-обемистите и така се образуват големи мехурчета.
С помощта на най-мощния компютър в страната, японските учени са симулирали този процес, за да установят, че той съответства на Оствалдовото зреене. Досега се считаше, че газовите мехурчета, образувани в течност, не са предмет на теорията за повторна кондензация.
[related-posts]
Според японските физици, генериращите енергия парни турбини също използват принципа на Оствалдовото зреене. Разбирането на основните механизми на този процес може да помогне за създаване на по-ефективни електроцентрали, вярват изследователите.
