64-битови чипове в 50% от смартфоните тази година

През 2015-та година половината от доставените на пазара смартфони ще имат 64-битови процесори, прогнозира Ян Торнтън от ARM

През 2015-та година половината от доставените на пазара смартфони ще имат 64-битови процесори, прогнозира Ян Торнтън от ARM

Британският разработчик на чипове ARM Holdings прогнозира нарастваща популярност на 64-битовите мобилни решения.

В частност, компанията очаква през 2015-та година половината от доставените на пазара смартфони да бъдат 64-битови, съобщи на пресконференция директорът за връзки с инвеститори Ян Торнтън, цитиран от Тайпе Таймс.

Две трети от новите Android устройства, показани на Световния мобилен конгрес в Барселона (MWC 2015), се базират на 64-битова архитектура ARMv8-A, а всеки втори от тези смартфони е създаден от китайски производител, допълни Торстън.

По неговите думи, през следващата година проникването на 64-битовите инструкции ще достигне 80% или 90% при мобилните процесори. Прогнозата на ARM се базира на данни, предоставени от производителите и мрежовите оператори.

Анализаторите от TrendForce са съгласни с прогнозата, че делът на 64-битовите процесори ще достигне 50% при смартфоните тази година. Подобни процесори имат флагманите на Apple и Samsung, а производители на чипове като MediaTek и Qualcomm наблягат все повече на 64-битовите схеми, тъй като те имат потенциал да повишат средната цена на мобилните чипове.

Цените на новите смартфони, проектирани на базата на 64-битови платформи, ще варират в много широк диапазон – от 100 до 750 долара, прогнозира още Ян Торнстън.

Коментари по темата: „64-битови чипове в 50% от смартфоните тази година”

добавете коментар...

  1. (c:

    Иване,

    Ти пак се концентрираш върху RAM.

    Не случайно писах за архитектурните предимства, които идват най-вече от това, че ARMv8 е съвременна архитектура, в която са коригирани грешките от предишните 20+ години.

    Повишен паралелизъм и RISC архитектура са две съществени причини 64-битовите мобилни процесори да са, всъщност, енергийно по-ефективни и да консумират по-малко енергия. Не е ли това, което търсиш в един телефон?

    Ако се чудиш как така стават тия работи, чети за timer coalescing. По-детайлните статии обясняват каква е консумацията на енергия в съвременните процесори и защо по-бързите процесори са по-енергоефективни при потребителския софтуер.

  2. Станислав

    Човека ти е обяснил нагледно предимствата на 64 битовата архитектура.
    Че не може да се използват на 100% е ясно но това не я прави безполезна.
    Разликата в РЕАЛНАТА производителност между A6 и А7 e огромна и в основната си част не се дължи на по-бързата рам.
    Това дали си струва да дадеш 1200лв. за да ти отваря Facebooka за 0.2 секунди не за 0.5 е друг въпрос.

  3. Иван

    LG T585 – това е за 1 април майтап 🙂

  4. Иван

    Добре, голям професор си бихме се сработили много добре заедно.
    Има смисъл от 64 бита за десктопи, лаптопи, задължително за сървърите, но не и за тези смешни играчки телефони и таблети. Всичко както пишеш е така, но само от една гледна точка.

    Първо още сме много далеч от екса-байтови обеми памет за домашна употреба.
    Колкото по-голям обем памет се ползва толкова и времето на достъп и обработка нараства () и не на последно място и енергия ще се хаби, за да се държат много гигабайти по-специално в рам-а. Също много актуален проблем при суперкомпютрите става, че самият трансфер на огромни обеми от данни също изисква и консумира енергия струваща пари и време.

    А ти пишеш за EB (exabyte) не за теб, а за останалите хора, за да могат да си представят 1 000 гигабайта са 1 терабайт, а 1000 терабайта са 1 петабайт и 1000 петабайта са 1 ексабайт.

    1. Сегашните сапунерки фончета и таблетки работят с по 2, 4 гигабайта рам и с постоянна памет от по 8, 16, 32 до към 64 гигабайта. Има един такъв с 16 GB RAM например LG T585. Но е нужно за едно устройство което след 1 до 2 години ще остарее и ще отиде на боклука. Секретарката или бизнесменката въобще няма да им трябва 64 бита.
    2. Дори и да няма сега практическа ползва от 64 бита, то в близките 3,4 десетилетия ще се наложи. В конкретния случай това са просто маркетингови трикове и реклами без практическа ползва за потребителя.

    Виждам че си запален като мен по електрониката, процесори и микроконтролери.
    Представи си само имали смисъл и реална ползва от 64 битов чип за перална машина?

    Бъдещето е че телефонията трябва да умре и всичко да стане само Интернет.
    Трудно е да се надяваме, че ще доживеем да видим скоро по домовете на хората ексабайтови памети.

  5. (c:

    Добре, че си ти, Иване, да научиш хората кое е по-добро 🙂

    Бърза справка в интернет: Cortex A15 (ARMv7) може да адресира до 1TB физическа памет.

    С появата на първите 32-битови процесори (средата на 80-те години) Intel въвеждат виртуални адресни пространства – paging и segmentation. Адресирането е 48-битово, затова има т.нар. сегментни регистри.

    От гледна точка на писането на софтуер, обаче, става неприятно. Всяка страница в паметта е ограничена до 4GB (32-бита), което усложнява ползването на нерекъсната памет с размер над тези 4GB.

    По тази причина дори самите OS не са написани да поддържат повече от 4GB. Това, обаче, не е от ограничение на хардуера.

    Ето все пак някои предимства на 64-битовата архитектура:

    1. Независими адресни пространства за различните приложения, 16EB виртуална памет.

    2. Броят общи регистри е удвоен, ширината на регистрите е удвоена (32 -> 64 бита). Всичко това позволява по-рядко използване на кеша за временни и междинни резултати, както и увеличен паралелизъм при използване на NEON инструкциите (т.е. SIMD варианта на ARM).

    3. Наборът инструкции е осъвременен, 32-битовите архитектури са CISC. Новите процесори са RISC. Това позволява по-голям паралелизъм на ниво инструкции.

    Ето и конкретни данни:
    – Cortex A15 (ARMv7) може да изпълнява до 3 инструкции паралелно.

    – Apple A7 (ARMv8) и NVidia Denver изпълняват до 7 инструкции паралелно – толкова изпълняват и desktop, и Xeon процесорите на Intel.

    В статиите за Denver леко послъгват, че A7 бил 6-way wide, но всъщност е 7-way. За целта, A7 има буфер за 192 инструкции, от които да избира следващите 7. За Denver така и не разбрах какво е положението, но най-вероятно е аналогично.

    Новата архитектура има инструкции за ускоряване на криптографски операции (AES/SHA). Добавянето им към ARMv7 е възможно, но пак би наложило купуването на НОВИ устройства с НОВИ процесори.

  6. Иван

    Много голяма част от приложенията ще работят в 32 битов режим на 64 битовите машини. Каква безсмислица само!?

    64 бита не дава нищо особено освен увеличено адресно пространство за работа с повече от 4 гигабайта RAM. Повече RAM памет не означава бързодействие и икономия на батерията. Пак поредната маркетингова кампания “купвайте” си нови 64 бит смартфони, за да ви подслушват и шпионират 64 битови приложения 🙂

Коментар