КЗК: Цифровизацията не постигна целта си

Избраният модел на преминаване от аналогово към изцяло наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване е довел до отлив на интереса към него, установи КЗК

КЗК счита, че основната цел на цифровизацията не е постигната в очакваната степен и препоръчва промени в нормативната  уредба за разпространение на радио и телевизионни програми.

След оценка на съответствието с правилата на конкуренцията на разпоредби от ЗРТ, ЗЕС и ЗАПСП, Комисията стига до извода, че избраният модел на преминаване от аналогово към изцяло наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване е довел до отлив на интереса към него, както и че не е налице достатъчно телевизионно съдържание, което да се разпространява чрез изградените мултиплекси.

КЗК приема, че очакваното засилване на междуплатформената конкуренция между медиите в резултат на цифровизацията не е настъпило, нито са навлезли нови участници на този пазар въпреки увеличения капацитет за пренос и излъчване на радио и телевизионно съдържание.

В резултат на това, според КЗК, може да се твърди, че не е постигната в очакваната степен основната цел на цифровизацията, а именно – ефективно и ефикасно използване на радиочестотния спектър, осигуряване на по-добро качество и програмно разнообразие в полза на потребителите.

КЗК предлага на компетентните държавни органи и на тези, разполагащи със законодателна инициатива, да преценят дали, с оглед повишаване конкурентоспособността на операторите на мултиплекси, не следва да бъде облекчено задължението им да резервират капацитет за разпространение на търговски програми със статут на „must carry”.

Също така Комисията повдига въпроса дали при техническа възможност за това не би било подходяща мярка да се позволи на операторите да излъчват и кодирани програми (при липса на достатъчно лицензирани за разпространение през мултиплекси програми и/или при нежелание за разпространение на програмите със статут „must carry” през мултиплекси от страна на телевизионните оператори).

КЗК е на мнение, че е необходимо да бъдат предвидени ясни критерии и механизми за определяне на програмите, които подлежат на задължително разпространение съгласно ЗРТ.

По отношение на разпоредбата на чл. 91, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП, КЗК е на мнение, че с оглед на разликите в моделите на предоставяне на услуги по разпространение на радио и телевизионни програми и при отчитане на разликите между обществените и търговските телевизионни оператори, които не са компенсирани с публични средства, е оправдано операторите да имат право да разрешават срещу заплащане преизлъчването на програмите им.