Александър Куртенков с 35-сантиметровия телескоп на студентската обсерватория на СУ близо до Плана (снимка: личен архив)
Български астрономи засякоха рядък космически обект в галактиката Андромеда. Работата върху червената нова M31N 2015-01a, която е първото подобно явление в съседната ни галактика от 26 години насам, е публикувана от родния екип учени, начело с Александър Куртенков, в едно от най-престижните астрономически издания Astronomy & Astrophysics.
С помощта на телескопите в НАО Рожен екип от български астрономи проследява избухване в галактиката Андромеда (М31) по сигнал на роботизираните руски телескопи MASTER, които на 13 януари т.г. откриват явлението. Първоначално се предполага, че това е класическа нова – около 15 такива се наблюдават в Андромеда годишно.
Явлението в галактиката Андромеда не е класическа нова, а много по-рядък обект, т.нар. „червена нова”
Учените ни обаче откриват, че явлението не е класическа нова, а много по-рядък обект, т.нар. „червена нова”. Откритието предизвиква силен интерес и в българския екип постепенно се включват 20 астрономи от 9 държави.
Класическата нова е избухване, породено в система от две звезди, една от които е бяло джудже (изключително плътен и горещ малък обект). Но все още не е ясно как се образуват червените нови. Най-популярната теория е, че те са продукт на сливането на две близки звезди с обща атмосфера.
За разлика от класическите нови, при червените такива повърхността на разширяващата се обвивка става по-хладна и почервенява с времето, откъдето идва и наименованието им.
Александър Куртенков на фона на 3,6-метровия италиански Telescopio Nationale Galileo (снимка: личен архив)
Спешно сформиралият се интернационален екип, координиран от българския докторант по астрофизика в Софийския университет Александър Куртенков, печели наблюдателно време на 9 телескопа, вкл. на 6-метровия БТА (Русия) и на най-големия оптичен телескоп в света – 10,4-метровия GTC (Испания).
Печеленето на наблюдателно време е случай, в който големите международни обсерватории отдават съоръженията си за научните цели на индивидуални или група от астрономи, но само след предварително одобрение на важността на изследването им.
В края на февруари учените съобщават откритието си в The Astronomer’s Telegram – сайт за кратки съобщения между професионални астрономи. Пълните наблюдения за първите 3 месеца от избухването са публикувани през юни в престижното издание Astronomy & Astrophysics.
Междувременно конкурентни екипи извършват наблюдения с 2-метровия Ливърпулски телескоп и дори с космическия телескоп Spitzer. Наблюденията продължават в инфрачервени лъчи с 2,5-метровия Nordic Optical Telescope, защото обектът вече е прекалено слаб, за да бъде засечен и анализиран отново с българските инструменти.
Първата известна червена нова е наблюдавана през 1988 г., също в Андромеда. В нашата галактика е имало такива избухвания през 1994 г., 2002 г. и 2008 г. Заедно с избухванията в галактиките M85, M99 и M101, досега са регистрирани само около 10 такива нови. Поради това новооткритият обект е изключително ценен за изучаване на физиката на червените нови. Изследване, публикувано през 2015 г. твърди, че новата от 1670 г. в съзвездието Лисичка също принадлежи към този рядък клас.
„В първите си дни от избухването, когато M31N 2015-01a беше най-ярка, тя бе около 500 пъти по-голяма и 1 милион пъти по-мощна от Слънцето. Но тъй като е на 2,5 милиона светлинни години от нас, изглеждаше около 4000 пъти по-слаба от най-слабите звезди, видими с просто око”, сподели Александър Куртенков.
Впечатляващо, по неговите думи, е, че в следващия месец температурата на повърхността й пада от 7200 до 4100 градуса по Целзий, а наблюденията от септември показват, че вече е още по-ниска – достатъчно, за да се образува прах. „Продължавам изследването на този интересен обект с помощта на проф. Тома Томов (UMK, Полша) и д-р Петър Песев (IAC, Испания)”, уточни младият астроном.
В България действа една от водещите групи в света за изследване на нови извън нашата галактика. Александър Куртенков е част от групата, която наблюдава главно с телескопите на Роженската обсерватория. Екипът, ръководен от доц. Евгени Овчаров (СУ), е открил над 20 нови в галактиката Андромеда от 2004 г. досега.