Почти 12% от домакинствата в България ползват интернет услуги от LAN оператори в края на първото тримесечие на 2008 г. Най-голям брой LAN оператори има в София – 120 мрежи, показва проучване на Българския ИКТ Клъстер.
Софийските фирми представляват над 70 на сто от всички интернет доставчици, които работят на територията на страната. Най-жестока е конкуренцията сред местни играчи във Варна – градът е втори след столицата по проникване на широколентови услуги. Най-слабо развито е потреблението в Северозападна България.
Все още няма LAN оператор, който да бъде национален, а фирмите с регионално покритие поддръжат мрежи в най-много 5-6 области.
В повечето населени места 100% от услугите на широколентов достъп представлява доставката на интернет, по-малък е интересът към IPTV и VoIP. Предлагането на цифрова телевизия по IP не е силен комерсиален стимул за LAN операторите. В същото време кабелната телевизия в България е постигнала максимума на проникване и нарастване на пазара.
Особен ръст в ползването на VoIP в близко бъдеще също не се очаква. Въпреки че разговорите в мрежите на алтернативните оператори са безплатни, услугата не е достатъчно атрактивна, когато клиентите трябва да водят разговори с абонати от други мрежи. 98% от абонатите на фиксирани телефони са клиенти на БТК, а абонати на БТК са всички държавни и общински институции, почти всички организации, банки, доставчици на комунални услуги и основната част от домашните абонати.
Неофициално най-големите от алтернативните доставчици генерират печалба от 100 милиона лева годишно. По официални данни 423 фирми са отчели дейност пред КРС, с малко повече от 347 200 абонати. Повечето от доставчиците на широколентови услуги остават в сивия сектор.
„Много фирми не се регистрират, затова не се заблуждаваме, че това са реалните данни”, коментира Албена Мирошникова, съветник на председателя на КРС.
Глобите за недеклариране на дейността са от 3000 до 15 000 лв., но това не притеснява фирмите. Има нужда от засилване на наказателните мерки, изказаха мнение от КРС.
Тъй като именно официалните данни се изпращат в Брюксел, България се нарежда на опашката сред страните потребителки на бърз интернет.
Делът на високоскоростния интернет у нас е между 7,6 и 8,2%. През следващите 3 години от ДАИТС са си поставили за цел този процент да се удвои. Агенцията вече е изготвила национална програма за развитие на широколентовия интернет достъп в България и очаква Министерски съвет да я одобри.
По думите на председателя на агенцията Пламен Вачков, между 100 и 150 млн. лева ще са нужни за реализирането на стратегията. Освен от бюджета за финансирането ще се разчита на публично-частни партньорства и европейски фондове.
Между 1,5 и 1,7 милиона души е реалната цифра интернет потребители у нас, смятат от бизнеса. Това никак не е отчайващо, спрямо населението на страната и дела на хората, които по демографски причини никога няма да станат потребители, коментираха от бранша.