Добри Божилов твърди, че има идея как да се реши 40-годишната задача „P vs. NP”, наградата за която е 1 млн. долара
И българин ще се впише сред ентусиастите, опитали да решат математическа „задача на хилядолетието” и да вземе $1 милион награда. Името му е Добри Божилов и се занимава основно със сайтове и дребен интернет бизнес. Науката му е хоби и обича да разсъждава понякога над интересни въпроси.
В последните дни Божилов твърди, че има идея как да се реши 40-годишната вече задача „P vs. NP”. Това е задача, отнасяща се до сложността на компютърните алгоритми и същността и е в това възможни ли са прости решения на сложни задачи, изискващи огромен брои изчисления.
Групата P е на задачите, които могат да се решат по относително по-прост начин и с по-малко операции. Групата NP е на онези задачи, които засега не могат да се решат просто, но ако е известен отговорът, той може да се провери по прост и ненатоварващ компютъра начин. Въпросът, който мъчи от десетилетия математици и компютърни гении, е дали P и NP са едно и също нещо. Т.е. дали P=NP.
Като цяло, проучвания сред учените сочат, че над 80% от тях смятат, че P не е равно на NP. Под 10% вярват, че са равни. Въпреки това, нито едно от двете твърдения не е доказано по безспорен начин. Невъзможността до момента да се докаже, е основа на безкрайни съмнения каква именно е истината.
Поради голямата значимост на този проблем, американският институт „Клей” го е включил сред „задачите на хилядолетието”. Това е „най-младата” задача – тя е само на 40 години. Наградата за намерилия решение е 1 милион долара. Поради тази причина, постоянно по света изникват „гениални прозрения”, които се пускат в публичното пространство от съответните автори, без да са научно проверени.
Всеки, който измисли нещо, го пуска, за да е сигурен, че ако то е вярно, ще е пръв и ще получи славата и наградата. Резултатът до момента обаче е само грешни решения. Най-впечатляващата грешка е през 2010, когато инженер от HP обяви, че е намерил решение. Стана голяма дискусия из форуми, и из общността, но в крайна сметка, опитни математици, намериха грешки в изложението.
Въпреки това, при наличието на награда, фактически няма какво друго да се прави. „Ситуацията е смешна. Непрекъснато се публикуват спекулации, може дори това моето да се окаже такава” – твърди самият Божилов. „Аз лично не обичам балоните и изхвърлянията и обичам да проверявам фактите. Но като съм стигнал до определено ниво на сигурност и не виждам какво повече мога да измисля, съм длъжен да оповестя идеята. Защото просто има шанс и да е вярна”.
Оповестяването на идеята всъщност става именно по този начин – пуска се съобщение до медиите и разработката се разпраща на няколко професори да я прегледат. Божилов е опитал да регистрира текста си в свободния архив на Корнелския университет. Там обикновено се публикува всичко, включително налудничави теории, както и „оборвания” на безспорно доказани научни факти. По необясними причини, публикацията е отказана.
Странното е, че е направено доста бързо – за няколко часа – очевидно под необходимото време изобщо да се разбере тезата. Допълнително и самият сайт на архива ясно указва, че модераторите не са учени и не могат да дадат научна оценка. Т.е. излиза, че отказите са на база на някакви първоначални лични впечатления, което доста прилича на поведението на модераторите на всеки един друг и ненаучен форум.
Но извън този архив, фактически няма къде да се публикува, твърди Божилов. Класическите научни публикации стават за срок между 6 месеца и 2 години. Това е абсурдно по въпрос, свързан с награда. През това време текстът може да се разпространи нелегално и някой друг също да предяви претенции върху него. Допълнително и авторитетните издания имат такси между 500 и 2000 долара за публикация.
Реално архивът на Корнел е единствената възможност и който по някаква причина не бъде допуснат там, единственото, което може да направи, е това, което и Божилов прави – пускане на тезата в интернет и във Фейсбук, разпращане до професори и обявяване в медиите. Всичко това не значи, че Божилов е открил нещо и че наистина е гений. То значи, че се опитва да се докаже като гений, което ще стане само ако е прав в разработката си. Иначе ще се впише сред „ентусиастите” на науката.
Друг интересен факт около „задачите на хилядолетието” е, че единственото решение на подобна задача е обнародвано именно в свободен архив, а не в научно издание. Въпросният свободен архив е именно този на Корнел, но от времето преди да се въведе модериране (т.е. в качеството му на свободен форум).
През 2002 г. руският математик Григорий Прелман пуска там своя разработка, като така заобикаля всички тежки академични процедури по преглед и рефериране. След няколко години други математици разбират, че решението е правилно и му се присъжда медал и награда. И двете все още не са получени от руснака, който твърди, че има „всичко необходимо в живота си” и нищо повече не му трябва.
В момента проекто-решението на „P vs. NP” е на личния блог на Божилов, както и под формата на бележка във Фейсбук. Пуснал го е и в няколко научни, компютърни и математически форума. Ако се окаже прав, това ще е втората изобщо някога решена „задача на хилядолетието”. Ако не е прав, се надява поне идеята зад решението му да помогне в бъдещите усилия на учените…
Забележка: На 25 януари, в отговор на провелите се дискусии в Интернет, Добри Божилов публикува на блога си разширен с повече математика вариант на решението и го представи и на медиите.
haha sory batki ama vaprosa ne e dali p = np, a kak da napravim taka che p da e ravno na np. inache nqma kinti. az namerih reshenieto i sam ste si pravq parite, nqma da postvam na nqkvi shmatki, deto ste napravqt mnogo pove4e ot nagradata, koqto ste platqt na nqkoi deto ste kopira ideqta taka ili ina4e. nomera e da izravnish v edin algoritam tova, koeto e slojna za komputara i prosto za choveka.
E те тия сериозни учени и скъпи атестации прескочи Перелман като публикува в arxiv.com (докато беше свободен). Имам усещането, че дори да не съм аз, следващия пробив също ще дойде извън научната бюрокрация, безценното време на рецензентите и таксите по 2000 долара 🙂
А форумните и научните бай-ганьовци ще си рецензират постовете 🙂
bravo
Какво образование и предишни трудове има този научен Бай Ганьо тире блогъра?
Какви те гонят модератори, цензури – Интернет е СВОБОДНА зона за публикуване на всякакво съдържание.
Ако си говорим по научно – за сериозни неща и наука, научни трудове, конференции, журнали
Всяко нещо трябва да се проверява
– ТРЯБВА ДА СЕ ПЛАТИ за ТРУДА и ВРЕМЕ НА
съответните специалисти работещи в дадената област
* да проверят верността на представените трудове, или
* да възпроизведат повторно даден научен експеримент в поне 3 независими лаборатории
НАУКАТА е отговорно нещо – няма място за сульо и пульо безплатно да задръства с блогърски измишльотини – научни архиви и издателства, които трябва да гарантират
ДОСТОВЕРНО и КАЧЕСТВО.
Рецензирането това е труд и струва пари!
Няма какво хленчи Блогърския Бай Ганьо – да си плаща таксата, за да получи рецензиране необходимо за публикуване на научен труд. Тук няма никаква бюрократщина – само една такса пари време и труд на рецензентите.
След успешно рецензиране на публикацията – обикновено след това автора е длъжен публично да представи труда си на конференция.
Какво толкоз сложно има?
Обаче Блогърския Бай Ганьо – в главата му са само, хленчене, блогове, форуми, модератори, цензури.
Бай Добри
a na men mi dreme na patoka:-)))))))))))))
Точно това е всъщност – да докажеш, че нещо не може да съществува. Странно е, но в науката се налагат и такива доказателства 🙂
Това ми се струва, като да докажеш, че не съществува нещо, което не съществува! Т.е. пълна безмислица!
Да живей обективния, професионален и високо квалифициран джурнализъм!
Панчо,
Ако отговорът на задачата е “Не”, има да си търсят до края на Вселената друг отговор 🙂 Ясно е, че повечето народ се опитва да намери отговор “Да”, защото това ще означава брутален пробив в историята на човечеството, ще се улесни лечението на рака, космическите изследвания и пр. Като страничен ефект ще изгорят всички пароли на банки и криптиращи алгоритми, които се базират именно на допускането, че Р и NP не са равни.
Въпросът е дали това е възможно. Странното е, че мнозинството ентусиасти се опитват да намерят отговор “Да”, въпреки че мнозинството учени смятат, че отговорът е “Не”… 🙂
Мисля, че на американските професори от този университет не им харесва отговора на задачата, тъй като г-н Добри Божилов доказва, че P е различно от NP, а това не спомага за опростяване на изчисленията при сложните задачи т.е. ползата от такова решение за американците е никаква. Това обуславя и потулването на всичко от модераторите, щото за какво да дават $1 милион, след като не могат да го използват после за нищо. Това е награда малко, като в индийското Стани богат, по което имаше и филм. Накрая в последната пряка и гледат да те прецакат, та да не получиш нито богатсво, нито слава!
По-полека с квалификациите, най-малкото Бай Ганьо е търговец и политик, и никога не е разглеждан като научен субект.
Колкото до математиците – вярно е, че ги има и у нас, и по света. Но и у нас, и по света се е утвърдила именно тази практика – като имаш идея, я правиш публична. Научната бюрокрация и изданията са толкова бавни, че правят безсмислено всяко усилие. Съответно – по-правилно става да пускаш нещо “на риск”, отколкото да чакаш бюрократите, и накрая дори да не го пуснеш.
Аз не съм имал за идея да правя това. Но като някой модератор, без да е чел, те спре и започне цензура без много да се мисли, какво да се прави. Всички по света така правят, ерго Бай Ганя е станал световна практика 🙂
Това е модерен съвременен вариант на Бай Ганьо. 🙂
Човека е закъсал с нещо в личностен и професионален план.
Има много добри математици и в България и в чужбина.
Какво реве необходимо е време много хора крали марковци затрупват специалистите с аматьорски доказателства.
Какво образование и предишни трудове има този крали марко?
15 години са много време. Може да съм поумнял, макар и че и тогава не бях глупав… Или поне така си мисля…
Лицето Божилков беше добре известно на модераторите на форуми отпреди 15-ина години. Да ви пита човек що му правите реклама…
А написалият този текст се мисли за джурналяст ама си обикновен комплексиран кърпач.