Допълнителни средства в размер на 2000 лв. за един студент да получават държавните ВУЗ-ове, които увеличат приема по направления „Математика”, „Информатика и компютърни науки” и „Комуникационна и компютърна техника” над бройката от предходната година, предлага МОН.
Предлаганата промяна трябва да влезе в сила за учебната 2016-2017 г., съобщиха от образователното министерство. В резултат на тази мярка се очаква приемът в трите професионални направления да има ръст от 300 студента. Ще бъдат необходими финансови средства в размер на 600 000 лв., които ще се осигурят от бюджета на МОН за 2016 г.
Предложението е качено на страницата за обществени обсъждания и е пуснато за междуведомствено съгласуване. Очаква се в близките седмици да бъде одобрено от Министерския съвет. Целта е да се стимулира висше образование, което да отговаря на изискванията и потребностите на реалната икономика и пазара на труда, посочиха от МОН.
Към проекта за постановление е приложен и Списък с 31 приоритетни професионални направления. Данните показват, че кандидатите за тях намаляват, а икономиката и обществото имат остра нужда от такива специалисти, е аргументът на министерството.
В Списъка с приоритетните професионални направления, освен споменатите, са включени още: педагогиката, теория и управление на образованието, природни науки, машинно, строително и общо инженерство, архитектура, металургия, растениевъдство, животновъдство, ветеринарна медицина и др.
Частният образователен сектор обаче счита подобна мярка за необоснована. „Засилва се нелоялната конкуренция от държавата срещу смислените частни учебни заведения за обучение на ИТ специалисти. Сега за всеки студент неработещите държавни университети ще взимат по 3500 лв. на година. Отделно дават на всеки студент общежитие, карта за транспорт, намаление по влаковете, студентски столове и куп други социални придобивки. Сега още повече студентите ще са принудени да запишат формално в държавните ВУЗ-ове, заради привилегиите, и да учат реално в школи и частни академии за знания”, коментира Светлин Наков, основател на СофтУни.
По неговите думи, частните академии, които всъщност произвеждат кадрите за пазара на труда, са назад с по 3500 лв. на година, ако говорим за пазарна икономика. „Държавата не може да подобри нивото на обучение в университетите заради сгрешента система и неподготвените преподаватели с научни титли. Ще се налеят още пари в система, която доказано не работи”, смята Наков.
Според него, има и по-умни начини да се изразходват парите и да се засили ИТ образованието. Но все пак той подкрепя проекта, тъй като е „по-добре повече хора да се захванат с ИТ и да дойдат след това да ги научим наистина, отколкото ИТ да бъде екзотична специалност и държавата да плаща за обучение на юристи и счетоводители”.
Ok. Ne barzai
ste tragvam kam 22:00-22:30, moje i da se zabavq, ste karam bavno
kam 00:30-01:00 idvam, che mn se protochiha tezi kursove, no varvqt dobre.
Radvam se ……
tova e chudesno 🙂 vsi4ko e ok
и постоянно се говори за некво програмиране, програмиране, програмиране
…защото давали високи заплати
а ай ти секторът включва аааааааааааааадски много хардуер, системна интеграция и познания и администриране на базов софтуер.
За това не ни трябват хора нали…там взимаме някакви хора и работещите в бранша да ги учат на метода проба-грешка…
Браво, с количествени натрупвания – качествени изменения. Ха дано! Ако пък някой вярва, че ако завърши някоя частна академия то автоматично ще стане програмист, ще го разочаровам – няма. Ще му трябват още година-две опит след това, за да стане младши програмист и още три – четири – за средно ниво. Разбира се за по-надарените времето ще е по-кратко.
Една от причините да освободят Наков от Телерик беше, че избълва учени-недоучени хора, с идеята да са на ниво младши програмисти, но не бяха. И повече навредиха на екипите в Телерик, отколкото да помогнат. За съжаление тези хора често бяха със самочувствието че вече са велики програмисти и това затрудни още повече дообучаването им.