Ключът към дигиталната трансформация е в готовността и желанието на компаниите да се трансформират, заяви Васил Терзив (вдясно), главен директор „Иновации” в Progress
Две трети (67%) от организациите у нас смятат, че бизнесът им ще усети негативни последствия, ако не се трансформира дигитално до една година, сочат резултатите от глобално проучване на Progress, под чийто бранд Telerik вече оперира в България.
Проучването „Трансформира ли се наистина бизнесът, или живее в дигитална съпротива?” е проведено през март 2016 г. в 10 държави, вкл. България, в сътрудничество с Loudhouse – специализираното звено за изследвания на Octopus Group. То цели да разкрие как бизнес лидерите гледат на дигиталната трансформация и как ще адресират съпътстващите я предизвикателства, като се допитва до над 700 специалисти от малки, средни и големи компании, вкл. ръководители на маркетинг, дигитални и ИТ отдели, разработчици, ИТ архитекти, инженери и бизнес мениджъри на различни нива.
2/3 от компаниите у нас смятат, че имат година да трансформират бизнеса си или ще усетят негативни последствия (източник: Progress)
„Не е изненада за никого, че за да оцелеят в дигитализирания и свързан свят, задвижван от софтуерните иновации, компаниите трябва да трансформират бизнеса си. Но като че ли малко днес осъзнават, че ключът към дигиталната трансформация не е дигитален – той е на първо място в готовността и желанието на компаниите да се трансформират”, коментира Васил Терзиев, главен директор „Иновации” в Progress.
По неговите думи, само тези, които развият гъвкав начин на мислене и инвестират в развитието на дигиталните умения на своите служители във всички отдели на организацията, ще успеят да се адаптират бързо към пазарните промени и да бъдат успешни в бъдеще.
Според резултатите от проучването, 96% от организациите глобално и в България определят дигиталната трансформация като „важна” през следващите 12 месеца. Същевременно, повече от половината участници (62%) посочват, че компаниите им все още отхвърлят нуждата да се трансформират дигитално, докато 59% смятат, че вече са закъснели.
Топ приоритет за 50% от организациите в България е разширяването на пазарния обхват и навлизането на нови пазари, сочи още проучването. Малко над половината (57%) казват, че е-търговията е критична за дигиталната им трансформация, а 77% посочват, че тя е част от подхода им за дигитализиране на бизнеса. Голяма част от организациите (70%) в страната планират да инвестират в дигитални метрики за повече гъвкавост в управлението на уебсайтовете си в сравнение с 47% в глобален мащаб.
На глобално ниво организациите поставят на първо място подобряването на потребителското преживяване (61%), като, за да постигнат това, 71% ще се фокусират върху дигиталното си присъствие. Над половината от компаниите вече инвестират в навигирането на клиентското преживяване (57%), съгласно данните от проучването.
Дигитална трансформация е сравнително нов термин, но процесът е започнал от няколко десетилетия. Преди няколко години разбрах, че това с което се занимавам си има вече дефиниран термин. Ударението е във втората дума, а тя е трансформация. Бизнесът еволюира подобно на Дарвиновата теория. Най-приспособимите оцеляват и имат шанса да успеят. За да има трансформация са необходими промени в средата. В нашият случай, това са ИТ технологиите, обобщени в термина дигитализация. Цифровизацията не е нещо фундаментално ново. Същината е в способността на бизнеса да се променя според средата. По-конкретно редизайн на бизнес модела. Последното не е еднократен акт, а процес интегриран с редизайн на бизнес стратегията и е редно да се прави на няколко месеца. Обявяването на срокове, кога трябва нещо да се случи, го разглеждам, като търговски подход за създаване на спешност и подтикване към покупки. Всеки един бизнес е уникален и трябва индивидуален подход. Задачата на ИТ сектора е да предостави възможността за информиран избор на бизнес мениджмънта, а задачата на бизнеса е да има и поддържа бизнес визия, бизнес стратегия, каталог на бизнес услугите, ит стратегия, каталог на ит услугите и т.н. Бизнесът в България еволюира много по-бързо от този в развитите държави, защото е по-изостанал и го догонва и то в условията на по-малък мащаб и по-чувствителен на цената пазар. По-голямата скорост идва от факта, че има готов модел за подражание, но се избягват вече допускани грешки и най-важното – повечето технологии са изобретени за да решават проблеми в големия мащаб. За малкият мащаб трябва приспособяване, автоматизация и оптимизация. Последното прави малкият бизнес много по-гъвкав и по-ефективен. Основният проблем на малкият бизнес е растеж, което обикновено е повече продажби с по-голяма печалба. Дигиталната трансформация в България има нелеката задача да отвори нови пазари, желателно в чужбина. Това обяснява и резултата от проучването на “Прогрес”, че в България маркетинга е основния двигател за дигиталната трансформация.
Разбирам да се говори за “дигитална трансформация” през 1990 година. Но това да се говори сега??? Някой ще се наеме ли да ми обясни?