Дигиталната трансформация, умните технологии и интернет на нещата (IoT) изцяло променят света на техническата комуникация в днешно време. Пазарът се цифровизира интензивно, смарт-системите започват да стават реалност и това променя целия ни начин на живот икономиките ни.
Начинът, по който създаваме техническа информация и документация, все по-малко ще се свързва с печатни наръчници и инструкции и все повече ще се превръща в интуитивна информация, „разтворена” в реалността ни – такава, която се появява в точния момент по умните ни телевизори, интелигентните авто-стъкла на колите ни, смарт-очилата ни и др.
В посока на тези промени се развиват и текущите инициативи на tekom Europe – професионалната асоциация за техническа комуникация, разказа нейният представител Майкъл Фриц по време на конференцията ETC 2016 в София днес.
„Много неща днес стават „смарт” – говорим за умни коли, домове, часовници, телефони, автомобили, пътища… Всички тези смарт продукти носят в себе си интелигентност: те могат да съхраняват информация в себе си и са проектирани сами да си комуникират с външния свят – с други устройства”, разказа Фриц.
„И тук ние не говорим само за умни устройства, а за цели умни екосистеми от устройства и услуги: не е въпросът само да имаме умна кола, но и интелигентна мобилност; не само домът трябва да е умен, но и да водим интелигентен начин на живот. Смарт-часовниците са част от интелигентна система за цялостна грижа за здравето ни, в която участват и лекарите, и застрахователите ни. Умният хладилник е пълноценен само с интелигентната система за пазаруване”, посочи Майкъл Фриц.
[related-posts]
Също толкова разтърсваща е промяната и за индустрията. Умното производство днес създава блага с минимална човешка намеса: машини си говорят с машини, роботи произвеждат нашите вещи, всеки изработван компонент „знае” каква част от какво ще бъде. Тенденцията е всеки завод да създава все по-„индивидуализирани” продукти. „Това си е нова индустриална революция”, категоричен е Фриц, като според него всичко това влияе на създаването на техническата документация.
В ерата на смарт-продуктите, техническата комуникация и документация все по-малко ще се печата и предава заедно с продукта, предвиждат в tekom. Смарт-устройствата могат сами да съхраняват данни и да комуникират – затова информацията за потреблението все повече трябва да се търси вътре в самия продукт. Това важи за всичко – телевизора, хладилника, пералнята.
Нещо повече, техническата информация става част от веригата на екосистемата от продукти и услуги. Например, ако човек кара кола и има мека гума, техническата информация прави възможно на дисплея да се появи предупреждение за мека гума заедно с препоръка колко още може да се кара колата, кой е най-близкият сервиз и съответно как да се стигне дотам; самият сервиз получава информация каква кола с какъв проблем ще дойде след малко в него. Точно това всъщност е начинът, по който техническата информация изиграва ключова роля в днешния свят на свързани устройства и „интернет на нещата”, казва Фриц.
Макар че за IoT се говори с толкова голям възторг, всъщност този подход носи колкото удобства, толкова и предизвикателства. „Някъде там, в облака, са информацията и услугите. Надеждността става особено важна. Ние трябва да свържем продукта с информацията, която е в облака, така че потребителите да имат надеждни данни, на която да могат да разчитат”, посочи Фриц.
Не е за подценяване фактът, че в днешно време мнозина са склонни да търсят нужната информация в сайтовете за видео, където има много любителски клипове с инструкции и образователно съдържание И все пак това не може да е надеждно решение за крайния потребител.
В голяма част от случаите ключов се явява и въпросът за сигурността. Когато са налице продукти, които могат да съхраняват информация и да комуникират с външния свят, за тях са валидни всички проблеми на информационната сигурност на съвременния технологичен свят. Тези умни устройства стават податливи на рисковете на модерния технологичен свят: атаки, хаквания, кражба на информация, кражба на идентичност, финансови измами.
Друго предизвикателство, казва Фриц, е употребата на хартия като традиционен и „неизменен” начин за поднасяне на техническата информация. С изключение на софтуерната индустрия, според проучванията на tekom, хартията е най-честият интерфейс към потребителя. Това е донякъде резултат на навик и до голяма степен въпрос на регулации. От една страна, много производители просто смятат, че потребителят очаква и изисква техническата информация на хартия.
Едва сега индустриите, дори и в страни като Германия, започват да се „събуждат” и да се досещат, че биха могли да предоставят документацията и в електронен формат или онлайн – удобство, което те си представят като допълнение към хартиеното копие и респективно опция за възстановяване при загуба на хартиените документи! От друга страна обаче има и много сложни системи на национално и наднационално ниво, които изискват техническата информация да бъде отпечатвана и придружаваща продуктите.
Сложна задача, която се очертава, е и потребността информацията да се предоставя чрез носители, каквито потребителите използват. „На всеки етап от процеса ние трябва да дадем възможност за мобилност и използване на всякакви медии: смартфони, вградени дисплеи в продуктите, очила за виртуална реалност и за подобрена реалност, интелигентни авто-стъкла на колите ни – всичко”, казва Фриц. „Ние трябва да сме готови да използваме тези медии и да дадем свободен избор на потребителя чрез какви устройства и интерфейси да достига до тази информация”, заключи той.
