Една сравнително млада технологична идея за безжична комуникация набира бързо скорост. Става въпрос за използване на летателни уреди, оборудвани с комуникационна техника, които ще приемат и изпращат безжичните сигнали. Целта е осигуряване на мрежа със 100-процентово покритие и максимална бързина на връзката.
„Стрателитите” ще летят в стратосферата (откъдето идва и името им), на височина от 20 км над земната повърхност. Основен енергиен източник ще е слънцето. Голяма част от повърхността на летателните апарати ще бъде покрита със соларни клетки, които ще извличат енергията от фотоните („градивните частици” на светлината). Самото движение на масивните уреди (дължината на стрателита е 75 метра, а обемът – 37 000 м³) ще се осъществява с помощта на електромотори.
„Стрателитът” не е нещо ново. Той произлиза от използваните през 20 век дирижабли или цепелини. Подобно на тях, стрателитът се задържа в атмосферата, използвайки хелий, който е по-лек от въздуха. Още по време на бума на „дот-ком” бизнеса идеята за използване на подобни летателни апарати като комуникационни платформи стана актуална, но нито един такъв апарат реално не заработи.
Създаването на стрателитната технология ще предложи алтернативен начин на големите телекомуникационни компании за оптимизиране на връзката, казват експертите. Те непрекъснато търсят нови технологични подходи, за да извлекат конкурентни предимства. Space Data например ще тества метеорологични балони, които ще приемат и изпращат безжични сигнали до отделени и „непокрити” досега райони.
В момента с разработването на стрателитите се занимава компанията Sanswire Networks. По-късно тази година тя ще пусне свой прототип над пустинята Мохаве, чиято стойност възлиза на $3 милиона. Моделът е разработен от Боб Джоунс, един от президентите на компанията и бивш мениджър на НАСА.
Стрателитите вече имат сериозни поддръжници, окуражени от някои предимства на технологията. Стратосферата, където ще летят апаратите, е въздушен слой, намиращ се над зоната за полети. От това следва, че стрателитите не само няма да пречат на гражданската и военната авиация, но ще осигуряват безжична връзка и в самолетите. Второ – стрателитите ще са много по-близо до земята от сателитите, което ще осигури висока скорост на приемане и предаване на сигнала.
Новите летателни уреди ще покриват по-малки райони в сравнение със сателитите, но затова пък ще осигуряват не само по-бърза връзка, но и по-стабилно покритие, което се дължи на по-малкото разстояние до земята. Безжични сигнали ще могат да се изпращат и да бъдат получавани в зони с площ от 320 квадратни километра.
„Стрателитната” технология е в процес на доразработване и повечето компании, които са евентуални нейни потребители, все още са скептично настроени. Основна причина за това са изключително неблагоприятните метеорологични условия в стратосферата. При минусови температури и лош климат стрателитите ще трябва да издържат 18 месеца престой, каквито са предварителните планове на разработчиците. След това те дистанционно ще бъдат връщани в базата.
Независимо от незавършената технология на стратосферните летателни уреди, голяма част от експертите са единодушни: тя има всички шансове да се реализира на практика. Целта сега е след провеждане на финалните тестове стрателитите да бъдат постепенно въведени на пазара, като се разчита на интерес към тях от страна на големите компании.