Близо 500 000 души в развиващите се държави получават пари, трупайки виртуални богатства в различни онлайн игри, за да ги продават на играчите в тях – срещу реални пари.
Проучване на университета в Манчестър, цитирано от BBC, показва, че възникналата практика в онлайн игрите, позната като “ферма за злато” (gold farming), се разраства във все по-големи мащаби.
Тази нова индустрия, 80% от която е в Китай, наброява близо 400 000 души, които печелят на месец средно по $142 (около 189 лева). И въпреки усилията на компаниите за игри да разрушат търговията на виртуални ресурси – индустрията процъфтява.
Професор от университета в Манчестър смята, че голд фармингът се е превърнал в икономически сектор в много от развиващите се страни.
В голяма част от онлайн игрите виртуалните пари са рядък ресурс, което кара много от играчите да се обърнат за пари към така наречените златни фермери, за да могат снабдят своите аватари с по-добро оборудване, дрехи и оръжия. Икономическата сложност в игри като EVE Online например, ги прави неподходящи за златните фермери, докато други, от типа на World of Warcraft, са златно находище за покупко-продажба на ресурси.
Някои голд фарминг операции предлагат услуги, като качване на ниво за сила. Това се постига след като играчите предоставят срещу заплащане контрола на своите герои на други играчи, които могат да ги превърнат в силни аватари от високо ниво за много по-кратко време.
В проучването на университета се казва, че точни данни за големината на сектора на голд фарминг не могат да се намерят, но все пак академиците предполагат, че през 2008 година той наброява 400 000 души, които печелят средно по $145 на месец, създавайки глобален пазар на стойност от около $500 милиона.
Реалният размер на индустрията трудно може да се изчисли. Възможно е той да е два пъти по-голям, отколкото се предполага. Полукриминалната природа на голд фарминга затруднява възможността неговото разпространение да бъде измерено точно.
В повечето онлайн игри всички дейности, асоциирани с голд фарминг – събиране на пари в играта, артефакти за продажба, купуване на виртуално злато и споделяне на акаунти – се считат за нарушаване на правилата. Всеки потребител, хванат в подобна дейност, излиза от играта, а акаунтът му се закрива.
Академиците смята, че по размери голд фармингът може да се сравни с аутсорсинг индустрията в Индия. Софтуерната индустрия в страната наброяваше 400 000 заети през 2004 година, а днес броят им доближава 900 000 души.
От университета също така са на мнение, че голд фармингът може да се нарече ранен пример за “виртуален офшоринг”, който в бъдеще ще набира още популярност – хората прекарват все повече време за работа и игра в кибер пространството.
Заченки на индустрията се забелязват и в подземния свят на цифровите технологии, по-точно в периферията на сивата дигитална икономика, обитавана от хакерите, престъпниците и порнографите. Освен това е напълно възможно секторът да е пуснал много по-дълбоки корени в Третия свят, отколкото развитите страни предполагат.
От фирмата за сигурност в игрите Secure Play твърдят, че голд фармингът се е зародил още в зората на онлайн игрите, като неговата популярност е нараствала успоредно с интереса към тях. Реалната търговия с виртуални стоки представлява просто отговор на търсенето за подобен вид услуга.
Когато на едно място се съберат хора с повече пари и по-малко време и такива с повече време и по-малко пари, те неминуемо намират начин да си бъдат взаимно полезни, смятат от фирмата за сигурност.
И докато размяната на стоки и злато става в света на самата игра, то сделките се извършват посредством многото онлайн пазари и магазини. Някои голд фарминг сайтове наброяват малък брой служители, но има и такива, които приличат на големи компании, разполагащи със списъци от стотици потенциални служители.
Започва да се обособява и йерархия в индустрията спрямо заплащането. Така например във Виетнам се плаща по-малко за тези услуги, от което се възползват най-вече китайските онлайн играчи, докато заплащането е по-високо в Китай, където повечето клиенти са от Запада.
Голд фармингът се оказва печеливш и за престъпните банди. Те плащат своите акаунти с крадени кредитни карти, взимат пари от играчите, но в замяна не им доставят обещаните стоки и злато.
Проследяването и залавянето на тези, които стоят зад голд фарминга, е изключително трудно и почти винаги неуспешно. Производителите на игри правиха неeднократно опити да ограничат размера на търговията със злато и стоки, но броят на тези, които са отбелязали успех в тази борба, е незначителен.