Суперкомпютър от ново поколение ще предложи 10 пъти по-висока производителност от днешните най-мощни изчислителни машини. Китайският Tianhe-3 ще достига производителност един екзафлоп, съобщават местни източници.
Прототипът на новата супермашина ще бъде готов още през 2018 г., съобщи China Daily, позовавайки се на шефа на Националния център за суперкомпютри в Тянзин – Менг Сингфей. Производителност от един екзафлоп означава изпълнение на квинтилион (10 на 18-та) операции с плаваща запетая в секунда.
Най-мощният в момента суперкомпютър също е китайски – това е машината Sunway TaihuLight в Националния суперкомпютърен център в Уси, първата с китайски процесор. Тя може да изпълнява 125 квадрилиона (10 на 15-та) операции с плаваща запетая в секунда, т.е. по-малко от 0,1 екзафлопа.
Бъдещият Tianhe-3 се проектира изцяло с китайски софтуер и хардуер – от процесора до операционната система. Още от 2011 г. Китай започна да разчита на собствени чипове в суперкомпютрите си. Моделът ShenWei, например, използва 64-битови, 16-ядрени процесори RISC, а Sunway TaihuLight стъпва изцяло на китайска елементна база – чипове ShenWei SW26010 260C с тактова честота 1,45GHz, разработени от Jiangnan Computing Research Lab в Уси.
Tianhe-3 ще бъде достъпен за публично ползване, вкл. за решаване на някои от най-сериозните научни предизвикателства с по-високи скорост, точност и обхват. Новата машина ще може да анализира с непознати досега скорости и мащаби последователност на гени и протеинови структури, което ще позволи откриване на нови лекарства.
Екзафлоповият суперкомпютър ще анализира също замърсяването на въздуха на национално ниво, за разлика от сегашните системи, които се справят само с една област. Tianhe-3 ще симулира земетресения и разпространение на епидемии с по-голяма точност, което ще позволи на властите да реагират по-бързо и по-ефективно.
Не е изключено Китай да разработва паралелно и други модели екзафлопови суперкомпютри. Създаването на такива машини отнема много време и ресурси, а само след 6-8 години те биват пенсионирани, така че винаги е необходим резервен вариант, отбелязва China Daily. Икономическата изгода за Китай от суперкомпютъра се оценява на 10 млрд. юана, или 1,49 млрд. долара годишно.
Очаква се Tianhe-3 да започне работа през 2020 г., като изпревари конкурентните проекти. Миналото лято японският гигант Fujitsu обяви планове за създаване на екзафлопов компютър на база ARM архитектура. САЩ също имат подобни амбиции, но според специалистите, те ще влязат в екзафлоповата надпревара чак през 2023 г.
Всички известни суперкомпютри попадат в рейтинга Топ-500, където са подредени според резултатите от теста Linpack. Макар че не притежават най-бързия суперкомпютър, САЩ водят по брой на машините, следвани от Китай.
4 входно-изходни възела HP ProLiant DL380p Gen8 с по два Intel Xeon процесора
E5-2650 v2, 64GB RAM, с достъп до дисковете по Fibre Channel
• два сървъра за управление HP ProLiant DL380p Gen8 с по два процесора Intel
Xeon E5-2650 v2, 64GB RAM
• 96 TB на онлайн дисково пространство, свързано по Fibre Channel с входно-
изходните възли.
• Напълно неблокираща 56Gbps FDR InfiniBand мрежа, свързваща всички по-
гореописани възли, с латентност близо 1 микросекунда
• Процесори на изчислителните възли: двойка Intel Xeon 8-ядрен E5-2650 v2 @ 2.6
GHz
• Копроцесори на изчислителните възли: два Intel Xeon Phi 7120P копроцесора, 16
GB RAM и 61 ядра на всеки един
• Основна памет на изчислителните възли: 64 GB (9600 GB общо)
• Памет на ускорителите: 16 GB (4.8 TB общо)
• Скорост на изпълнение на операции с двойна точност на Intel Xeon Phi 7120P –
1,25 TFlop/s.
Операционна система
Операционна система на Авитохол е Red Hat Enterprise Linux версия 6.7.
На копроцесорите работи софтуерът MPSS версия 3.6-1, който прави всеки един
копроцесор видим като отделен сървър.
2.2. Файлови системи
Системата Авитохол е сравнително нова. Ето защо в момента единственият файловата
система, която е достъпна за четене и запис за всички потребители е /home файловата
система, която е от тип Lustre. Групи от потребители могат да поискат да имат
споделена директория, така че те могат да споделят данни помежду си.
Някои софтуерни продукти, които се предоставят на разположение на всички
потребители, са достъпни в директорията /opt и обикновено са разположени с
използване на модули. Тази файлова система се споделя чрез NFS и е само за четене
за потребителите.
В момента на файловата система Lustre се предоставя само чрез два OST. Това на
практика означава, че един голям файл може да се предоставя от два сървъра
паралелно, ако този файл е създаден по подходящ начин.
През юни 2015 г. новият български суперкомпютърен клъстер беше разположен в
ИИКТ-БАН и започна тестови изпитания. Клъстерът се състои от 150 сървъра HP
Cluster Platform SL250S GEN8.
Всеки изчислителен възел има два Intel Xeon процесора E5-2650 v2 @ 2.6 GHz (с по 8
ядра всеки), 64GB RAM и два Intel Xeon Phi 7120P копроцесора (с по 61 ядра всяка). По
този начин, в момента има общо 20700 ядра.
Освен това, има 4 сървъра за входно-изходни операции, осигуряващи връзка по
оптични кабели към 96 TB пространство за съхранение на данни (24 диска с по 4 TB).
Постигнатите при тестовите изпитания резултати показват следните възможности:
теоретична пикова производителност от 412.32 TFlop/s, общо 9600 GB памет и
постигната реално производителност с теста Linpack от 264,2 TFlop/s.
Тя е класирана на 389-то място в последната листа от ноември 2015 в класацията Топ
500 ), като първоначално зае 332 място в листата от юли 2015 г.
Добре дошли в сайта на
Националният център за суперкомпютърни приложения!
Библиотеки и суперкомпютърни приложения
Описание на библиотека: “Суперкомпютрите в науката, високите технологии и практиката”
В библиотеката са включени учебни курсове по:
В библиотеката са включени учебни курсове по:
Въведение в био информатиката;
Молекулярна динамика;
Квантова механика с приложение в молекулярната динамика (CPMD, CP 2 K, Quantum Espresso);
Квантова механика и молекулярна механика (NWChem)
Ab initio молекулярна механика;
Молекулярна динамика за моделиране на материалите на атомно ниво, включително на нано структурaта на метални сплави (NAMD, LAMMPS, DL_POLY, Materials Science ReaxFF Force Fields);
Структурна био информатика;
Предсказване на 3D структурата на протеините (Rosetta 3, CASP 7 и други методи и алгоритми);
Лекции по виртуален скрининг и структурно базирано проектиране на лекарства;
In silico проектиране на лекарства ;Изчисляване на свободната енергия и на енергията на свързване.
Динамиката на микро флуидни течения
Числено моделиране на динамика на флуиди (OpenFOAM, MIRANDA на LLNL, Direct Numerical Simulation на Sandia и Large Eddy Simulations Code)
Динамика на флуидите, оптимизация на топлопренасянето, топлобмена и охлаждането в енергийните котли и ядрени реактори, моделиране нас процеса на изгаряне на прахообразно горивото ( турбулентни потоци) в котлите на топлоцентралите, проектиране на детайли и възли на машини за енергетиката ( пакети програми Saturne, Syrthes, Neptune и Salome на Électricité de France, MIRANDA на LLNL и Direct Numerical Simulation на Sandia);
Моделиране на разпространението на сеизмични вълни, тяхното въздействие върху различни обекти и оценка на сеизмичния риск ( описание на пакетите програми SPECFEM3D на Caltech (USA) и l’Université de Pau (France), Seissol на Ludwig-Maximilians-University, Munich и Mka3D на Commissariat à l’Energie Atomique и публикации за резултатите от използването им )
В библиотеката ще намерите много статии, в които са публикувани конкретни резултати от използването на суперкомпютрите в различни области на науката и практиката.
На структурата, архитектурата и организацията на различни модели суперкомпютри и на комуникационните мрежи за връзка между десетки и стотици хиляди процесори са посветени разделите “Supercomputer and Supercomputing” и “Future Exascale Computing”. Публикации, свързани с “Human Brain Project” са събрани в раздел “Neuro Computer”.
“Електронни съобщителни мрежи и информационни системи
където е супер компота работят по план за 2007 година
Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2007г. за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност (INSPIRE) влиза в сила на 15-ти май 2007 г.
Директивата INSPIRE цели създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европа в подкрепа на екологичните политики на Общността и политиките и дейностите, които могат да окажат въздействие върху околната среда.
INSPIRE се основава на инфраструктури за пространствена информация, установени и управлявани от държавите-членки на Европейския съюз. Директивата се отнася за 34 теми на пространствени данни, необходими за опазване на околната среда, с основни компоненти, описани чрез технически правила за прилагане.
Законът за достъп до пространствени данни транспонира Директивата INSPIRE в националното ни законодателство.
IBM, без търг и на цена от 5.4 млн. лв. по време на управлението на Сергей Станишев през 2008 г.
Машината се състои от 2 двуметрови модула и работи с общо 8192 микропроцесора,
които обработват данни със скорост от 23.42 трилиона операции в секунда
(аналогична на изчислителната мощ на 2500 персонални компютъра).
2500pc *1000лв = 2,5 мил лв.
значи с.с. е намазал(без търг) 2,9 мил лв за швейцарската сметка.
Българската академия на науките (БАН) ще има собствен суперкомпютър, който струва 3.3 млн. лв. без ДДС.
Това става ясно от справка в европейския регистър на обществените поръчки TED.
Машината е втората по рода си в България – страната вече разполага с подобно свръхмощно устройство, което се стопанисва от държавната изпълнителна агенция “Електронни съобщителни мрежи и информационни системи” (ЕСМИС) и се помещава в сградата на гърба на централната софийска поща.
Учените в БАН, както и Софийският, Техническият и Медицинският университет в столицата имат достъп до първия български суперкомпютър от купуването му преди седем години.
За момента от академията на науките отказаха да отговорят на въпроси за нуждата от нов суперкомпютър при наличието на друг такъв.
Причината е, че “все още се договарят точните условия с изпълнителите на поръчката”. От институцията не дават и подробности за това откъде идва бюджетът на проекта, както и колко ще струва неговата поддръжка и кой ще поеме този разход, но обещаха повече подробности в бъдеще.
И за бизнеса
Новият суперкомпютър ще бъде инсталиран в Института по информационни и комуникационни технологии на БАН. От обществената поръчка личи, че той е предназначен както за учените в различните институти на академията, така и за “основните университети в България” и ще подкрепя дейността на “високотехнологични малки и средни предприятия, ИТ компании и софтуерни фирми”. Подобно на първата такава машина идеята е мощният компютър да се използва за “обработка и анализ на много големи масиви от данни; виртуален дизайн на нови продукти, оценка на потребителските им качества и създаване на технологии за тяхното производство”. Знаем също, че проектът включва доставката на водно охлаждане и “непрекъснато електрозахранване” (UPS), които липсват на първия компютър с такава мощност, с който разполага държавата.
Засега е ясно, че т.нар. многофункционален компютърен комплекс ще бъде доставен на БАН от “Hewlett-Packard България” и “Сиенсис” АД, които са се обединили в консорциума “Ейч Пи Енд Си България”. Обединението е единственият участник в обществената поръчка. От БАН обаче са решили да не прекратяват процедурата въпреки липсата на конкуренция. От институцията не са били и задължени да я спрат, тъй като Законът за обществените поръчки не задължава конкурсите да бъдат спирани, когато на тях се е явил един участник.
В проекта ще участват още две фирми подизпълнители. “Стемо” ООД ще отговаря за “дейностите софтуер за обработка, управление и съхраняване на неструктурирани данни за 128 GB”, а “Лирекс БГ” ООД ще достави и монтира водното охлаждане и UPS захранването на системата.
Суперкомпютър х2
България купи първия си суперкомпютър – Blue Gene на IBM, без търг и на цена от 5.4 млн. лв. по време на управлението на Сергей Станишев през 2008 г. Машината се състои от два двуметрови модула и работи с общо 8192 микропроцесора, които обработват данни със скорост от 23.42 трилиона операции в секунда (аналогична на изчислителната мощ на 2500 персонални компютъра). За първите четири години от експлоатацията му в него бяха вложени допълнителни 1.5 млн.лв. – само месечната сметка за ток, която генерира този вид хардуер, е около 13 хил. лв. Машината се използва от учени (общо около 100 на брой), сред които доц. д-р Леандър Литов, който се занимава с физика на елементарните частици и провежда опити в Европейския център за ядрени изследвания (ЦЕРН).
Предназначението на суперкомпютрите е решаването на комплексни проблеми. Те могат да имат и практично приложение за гражданите – например анализ на пътния трафик в реално време, защита на банкови транзакции или прогноза на метеорологичните условия. България е първата страна в региона, която се сдоби с подобна изчислителна мощ. Опитът от първите седем години на суперкомпютъра обаче показва, че той се използва предимно за специализирани академични изследвания, много от които в начална фаза. В интервю за в.”Капитал” доц. д-р. Красимир Георгиев от Института по паралелна обработка на информацията на БАН си обяснява бавния ход на проектите около суперкомпютъра с липсата на достатъчно млади хора, които да се интересуват от това.
Според условията на новия проект вторият суперкомпютър трябва да работи и в услуга на високотехнологичните малки и средни предприятия, което би го отличило от неговия предшественик и би могло да е от реална полза на развитието на иновации в България.
Увеличаването на изчислителната мощ с един порядък е нещо изключително! Някои “разбирачи” дори не осъзнават, какво означава това?!
защо няма руски?
По “квантовите” компютри се работи, но реално няма такъв, който да работи реално. Освен това не се очаква да бъдат универсални.
Ако се проследят публикациите на китайци (поне в областта на космическите изследвания), ще се види че работят здраво. Възможно е много от разработките да се правят и на суперкомпютрите с които разполагат. Не би трябвало да е общ проблем дори в областта на хардуера да изпреварват някои други области- не може всички да се развиват едновременно с еднакви скорости. Работят на много широк фронт. Възможно е архитектурите на суперкомпютрите им (сега) и да не са най-добрите, но работят здраво.
В Китай се оценява ролята на науката и значението за нейното развитие.
Дали и в България се разбира ролята на националната наука за бъдещето на страната ни? Само с критики на българските учени няма да има развитие, трябват и пари.
…
Слаб е и този комп. Трябва им по-мощен, да си бройкат китайчетата, че са се нароили като мравуняк!
Много по-важно е какво правиш на този компютър. Какви математични модели имаш подготвени, чието решаване ще доведе до поява на нови технологии, нови материали и т.н. Подготовката на тези сложни математични модели се правят от университети, лаборатории, високотехнологични фирми… като всички си резервират и плащат използването на изчислителните ресурси на суперкомпютъра. Освен всичко друго трябва да има и малко финансова логика в цялата тази дейност.
Китайците малко приличат на геймъри, които хвърлят луди пари за мощни компютри, но на които играят само игри (по нивото на китайските технологии и продукти можем да съдим колко им помага факта, че последните години имат най-мощните суперкомпютри)
Само за ток подобна машина гълта милиони годишно, а цялата им поддръжка сигурно още повече.
Ние бяхме купили преди 9-10 години суперкомпютър, което тъпите ни журналисти обявиха за голям пробив. Работи известно време, похарчи малко ток и всичко приключи.
Хамериканците имат квантови компютри вече, и ще си го преместят в другия крачол.
Май ще им дръпнат шалтера скоро 🙂
А защо няма известен китайски софтуер, само железа правят ?