Гъвкавите методологии трябва да се учат в университета

„Понякога Agile е наложен от определени мениджъри без ясно разбиране какво представлява и как следва да се случва”, сподели Мартин Кулов, председател на АСИ

Гъвкавите методологии за работа в екип и създаване на нов продукт, било то по поръчка на клиент или за серийно производство, трябва да се изучават в специализираните висши учебни заведения – както технически, така и посветени на мениджмънта.

Специално в сферата на програмните разработки това би трябвало да е „дежурна” част от подготовката на софтуерните кадри. В момента обаче изучаването на гъвкавите методологии е по-скоро въпрос на личен интерес на отделни експерти. Те търсят професионално израстване и развитие, като мнозина от тях вече имат известна практика и се нуждаят от систематизиране на знанията и уменията си.

Гъвкавите (Agile) техники за разработка на софтуер са тема, за която у нас се говори над 15 години, съгласява се Мартин Кулов, председател на Асоциацията на софтуерните инженери (АСИ), докато пием кафе в паузата между презентациите на форума 2DoIT Agile Decoded. В сумрака на конферентната зала няколко десетки софтуеристи са потънали в серия презентации, всяка от които завършва с нескочаем поток от най-разнородни въпроси. Изглежда сякаш някои са „на ти” с материята, а други за пръв път се докосват до нея.

„На пръв поглед мнозина казват, че правят такъв вид разработване. Но после, когато им зададем няколко уточняващи въпроса, се оказва, че не са точно Agile”, добавя Кулов. Той има усещането, че мнозинството все още не разбират какво точно представлява този подход. Понякога Agile е наложен от определени мениджъри без ясно разбиране какво представлява и как следва да се случва. Но тъй като звучи модерно, навярно е изкушаващо да се използва атрактивното понятие.

„У нас много от мениджърите на фирми са самоуки”, сподели по този повод Никола Богданов, старши Scrum ръководител във Fourth, който определя себе си като „Agile” мислител. „Те са започнали от ниво редови служител, а после са израснали – човекът е станал първо ръководител на екип, после на отдел, след време – на фирма. Те са практици, но слабо познават теорията”.

Всички трябва да знаят какво са гъвкавите методологии – и програмистите, и мениджърите, и тези, които преговарят с клиентските организации, казва Никола Богданов, старши Scrum ръководител във Fourth

Освен да се познава теорията обаче в гъвкавите методологии е важно и създаването на навици. „Това не е само само знание, това е навик – това е промяна в мисленето, това е начин на мислене. В мениджърските обучения не се учи такова нещо”, посочи Богданов.

Никола води магистърска програма в СУ, посветена на този вид знания и практики. Озаглавил я е „Agile процеси и гъвкави методологии”. Смята, че е еднакво важно гъвкавите методологии да се изучават в университетите – както при техническите специалности, така и в мениджърските профили.

„Първоначално изучавах класическия подход на разработване. После чух за Agile. Започнах да търся, да чета, сам да се образовам. Мина време, докато се почувствах в свои води”, казва той.

Убеден е, че всички трябва да знаят какво са гъвкавите методологии – и програмистите, и мениджърите, и тези, които преговарят с клиентските организации. Гъвкавите методологии не са нещо, типично само за софтуерния бранш. Всъщност те са родени в голяма компания за готови крайни продукти, каквато е Toyota, и оттам са се разпространили в други сфери. Днес това е една от новите „религии” в бизнес управлението, известна повече като LEAN.

Трудността в прилагането на гъвкавите методи идва от цялостното преобръщане на представата за общуване с потребителя: „Agile” е постоянен, повтарящ се цикъл на обратна връзка, белязан от пълна прозрачност. Последното все още е немислимо за много бизнес организации.