Крио-смилане решава проблема с е-отпадъците

Ново технологично решение обещава да се справи с нарастващите купчини електронни отпадъци, които бързо се трупат навсякъде по планетата. В основата на т.нар. крио-смилане е чистата физика.

Прогнозите сочат, че изхвърлените електронни отпадъци ще достигнат 50 милиона тона в света през следващата година. Количеството им ще нарасне до 1 милиард тона до 2030 г., пише GreenTech.bg.

Хората могат да опростят рециклирането чрез „пулверизиране на изхвърлената електроника в нанопрах”. Учените твърдят, че този подход може да бъде по-ефективен и по-екологичен начин за третиране на нежеланите електронни уреди и превръщането им в материали, които след това да се  използват за други цели.

С помощта на крио-мелница – механизъм, който използва замразителна камера за раздробяване на материалите – инженерите са успели да смелят две електронни платки на наночастици, които не се замърсяват взаимно. В сравнение с изхвърлянето на е-отпадъци на депата или възстановяване на металите и сплавите чрез процедури по загряване и химическо извличане, крио-смилането може да се окаже много по-икономичен начин.

Едно от предимствата на подхода е, че се използва значително по-малко енергия, обяснява Чандра Сехар Тиуери от Университета Райс в Тексас и Индийския научен институт. „Ние предлагаме система, която раздробява всички компоненти – метали, оксиди и полимери – на хомогенен прах, който ги прави лесни за повторна употреба”, казва Тиуери.

Другото голямо предимство на подхода е лесното разделяне на веществата. „Ние се възползваме от физиката. Когато загрявате нещата, те са по-склонни да се смесват”, казва Тиуери. „Но при ниски температури те не обичат да се смесват. Това позволява всичко да се раздели наистина добре”.

В своя опит екипът е взел две платки от компютърни мишки и е използвал крио-мелницата, за да ги смели при изключително ниски температури – около -119 градуса по Целзий, благодарение на постоянен поток от течен азот в камерата за охлаждане.

Камерата съдържа също така газ аргон и малко стоманено топче, което разбива материалите и ги стрива на прах, съставен от изключително фини частици с ширина между 20 и 100 нанометра. След студеното смилане частиците са поставени във вода, за да се разделят. Получените материали могат да бъдат използвани отново, казва Тиуери. Нищо не се губи.