“България може да не бъде приета в ЕС догодина, ако не успее да създаде условия за конкуренция на пазара на фиксирани телефонни услуги.” Така започва статията на Иън Морис, публикувана във водещото онлайн издание Telecommunications International.
Материалът продължава с примера, че и след либерализацията на сектора през 2003 г., нивото на конкуренция в него остава едно от най-ниските в Европа. Макар 10 фирми да са получили лиценз за изграждане и експлоатация на мрежи за период от 20 години, телеком титулярът – Българската телекомуникационна компания (БТК), продължава да обслужва близо 98% от трафика на фиксирани гласови услуги.
”В България има само една линия с необвързан абонатен достъп. При това тя не е за редовна експлоатация, а е пробна. Това е абсолютно неприемливо”, казва Теодор Захов, председател на Сдружението за електронни комуникации (СЕК). СЕК твърди, че БТК умишлено възпрепятства конкуренцията и че сега действащото законодателство не дава никаква възможност да й бъде потърсена отговорност за това, че злоупотребява с положението си на пазара.
Журналистът от Telecommunications International припомня публикувано неотдавна становище на Комисията за защита на конкуренцията, според която цената, която БТК иска от другите телекомуникационни оператори и от доставчиците на кабелни телевизионни услуги за достъп до своите фиксирани линии, е по-висока от цените за собствените й крайни потребители, както и от средните цени в Европа.
От своя страна Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) разполага с ограничени възможности за решаване на проблема с монопола на БТК. КРС най-често реагира, като налага глоби, но според СЕК те обикновено са символични. “Глоба от порядъка на 100 000 лева е по-малка от месечните приходи от ADSL услугите на БТК”, казва Захов.
Освен това някои мерки, наложени от КРС, не се изпълняват веднага поради неотстъпчивостта на титуляра и тромавия законодателен процес. В много случаи това блокира обжалваните от БТК решения на КРС месеци наред.
“Този проблем е особено сериозен в телекомуникационния бизнес, защото това е бързо развиваща се индустрия и условията се променят много динамично”, казва Захов.
СЕК се опасява, че новото законодателство може да не помогне за разрешаването на проблемите – например забавянето на изпълнението на решенията на КРС, и лобира за по-стриктно правоприлагане в тази област. “Друга наша препоръка е да се увеличи размерът на глобите, налагани на БТК”, завършва интервюто си Захов.